Първоначално построени, за да контролират корабоплаването и търговията, а по-късно и за да предпазят римска Британия от морско нашествие на саксонски мародери от другата страна на Северно море, така наречените саксонски брегови крепости са построени през III в. от н. е. Построени на стратегически важни крайбрежни заливи и устия, единадесетте крепости защитават ключови римски селища - от Уош в северната част на Норфолк, около източната част наи южното крайбрежие на Англия до замъка Портчестър в Хемпшир. Те остават военни гарнизони в продължение на повече от 150 години, преди да бъдат изоставени, когато римската армия се изтегля от Британия в началото на V в. След могъщата Адрианова стена те представляват най-значимите от всички оцелели римски паметници във Великобритания.

Веднъж под командването на графа на саксонските брегови крепости ( comes litoris Saxonici ), в оригинални документи от края на IV в. сл.Хр. ясно са отбелязани девет от тези римски крепости, изброени по-долу от север на юг;

Branodunum (Бранкастър, Норфолк)

Построен около 230 г., за да охранява подходите към Metaris Aestuarium (На южния бряг на река Уош близкият римски път, известен като Пътя на Педдарс, е представлявал врата към Челмсфорд, Колчестър и в крайна сметка към Лондон. На северния бряг на река Уош изгубеното вече римско селище и предполагаемо пристанище южно от крайбрежния град Скегнес е било обслужвано от 36-милна отсечка от пътя, която е водела към Линкълн.

Gariannonum (Замъкът Бърг, Норфолк)

Построен около 265 г., за да охранява входа към устието на река Уейвини и река Яр. Река Яр тече през съвременния град Норич, а само на няколко мили южно от него се намира малкото селце Кайстър Сейнт Едмънд, известно още като мястото на Venta Iscenorum , столицата на племето ицени. основана след бунта на Будика около 70 г., Venta Iscenorum е важен административен център за римляните, разполагащ с форум, обществени бани и базилика, обградени с каменни стени.

Othona (Брадуел на море, Есекс)

Построен е в типичен стил от края на III в., за да контролира устията на реките Блекуотър и Колн. Река Колн е малка река, която води до някога важния римски град Camulodunum (съвременен Колчестър).

Regulbium (Reculver, Кент)

Една от най-ранните крепости е построена около 210 г., за да охранява устието на Темза, а оттам и римски Лондон.

Rutupiae (Richborough, Кент)

Част е от по-голям град и пристанище, наречено Рутупия, което включва голямо естествено пристанище в устието на река Стур, врата към вътрешността на Великобритания през големия римски път, известен като Уотлинг Стрийт.

Dubris (Замъкът Dover, Кент)

Като най-близката точка до континентална Европа, Дувър винаги е бил идеално пристанище за преминаване през канала и следователно е имал стратегическо значение. Като една от двете начални точки на Уотлинг стрийт той също така е изисквал значително укрепване.

Portus Lemanis (Лаймпн, Кент)

Само на 68 римски мили (68 000 крачки) от Londinium (Лондон) и на 16 000 крачки от Durovernum Cantiacorum (Кентърбъри), този саксонски брегови форт може да бъде датиран към края на 270 г. Важна римска военноморска база от много по-ранни времена, фортът е осигурявал важна отбранителна позиция с изглед към морето.

Anderitum (Pevensey Castle, Източен Съсекс)

Първоначално построена на полуостров, разположен над крайбрежните блата от три страни, крепостта е предлагала безопасен и защитен пункт за кацане при приливи и отливи. Построяването на крепостта е датирано около 290 г., което може да означава, че е построена и за защита на римска Британия от самия Рим. Римският генерал Марк Караузий, който командва римския флот, базиран в Ламанша, Класис Британика , въстава срещу Рим през 286 г., като се обявява за император на Британия и Северна Галия. Излишно е да казвам, че Рим не е много доволен от това!

Portus Adurni (Замъкът Портчестър, Хемпшир)

Най-добре запазената римска крепост в Северна Европа датира от средата и края на III в. Построена за защита на южното крайбрежие на Великобритания, тя заема командна позиция в началото на стратегически важното пристанище Портсмут. Смята се, че Порчестър е бил базата, от която Classis Britanicca Когато римската армия се оттегля от Британия в началото на V в., изглежда, че саксонците са използвали крепостта като бург, за да защитават страната от викингите. Още по-късно, след норманското завоевание през 1066 г., крепостта е била достроявана и непрекъснато преустройвана през следващите векове. През юни 1346 г. Едуард III събира своята 15-хилядна армия вПорчестър, преди да замине за Франция по време на кампанията, която ще завърши с победа в битката при Креси. Замъкът е използван за последно като затвор за около 7000 френски затворници по време на Наполеоновите войни (1803-1815 г.). Гледайте видеото по-долу, за да се разходите с Historic UK и да разгледате как изглежда замъкът днес.