Най-често посочваната дата за пристигането на тютюна в Англия е 27 юли 1586 г., когато сър Уолтър Роли го донася в Англия от Вирджиния.

Една от легендите разказва как слугата на сър Уолтър, виждайки го да пуши лула за пръв път, го залял с вода, опасявайки се, че се е запалил.

Много по-вероятно е обаче тютюнът да се е появил в Англия много преди тази дата. Испанските и португалските моряци са пушили тютюн в продължение на много години и е вероятно навикът за пушене на лула да е бил възприет от британските моряци преди 1586 г. Сър Джон Хокинс и неговият екипаж може да са донесли тютюн на тези брегове още през 1565 г.

Когато обаче през 1586 г. Роли се връща в Англия, той довежда със себе си колонисти от селището на остров Роаноук, които носят със себе си тютюн, царевица и картофи.

Доста странно е, че тютюнът е смятан за полезен за здравето, докато към картофите се е гледало с голямо подозрение! Употребата на тютюн по това време е добре позната на континента. Испанецът Николас Монардес е написал доклад за тютюна, преведен на английски от Джон Фрамптън през 1577 г. и наречен "Of the Tabaco and of His Greate Vertues", в който препоръчва употребата му за облекчаване на зъбобол,падащи нокти, глисти, лош дъх, челюст и дори рак.

През 1586 г. гледката на колонизаторите, които пушат от своите лули, предизвиква мания в двора. Твърди се, че през 1600 г. сър Уолтър Роли изкушава кралица Елизабет I да опита да пуши. Това се възприема от цялото население и в началото на 60-те години на ХVI век навикът е обичаен и започва да предизвиква безпокойство.

През 1604 г. крал Джеймс I написва "Противопоставяне на тютюна", в което описва пушенето като "вреден за очите, омразен за носа, вреден за мозъка, опасен за белите дробове, а черният и вонящ дим от него най-много прилича на ужасния стигиански дим от бездънната яма".

Джеймс налага данък върху вноса на тютюн, който през 1604 г. е 6 шилинга и 10 пенса за паунд. Католическата църква дори се опитва да обезкуражи употребата на тютюн, като обявява употребата му за греховна и забранява използването му на свети места.

Въпреки тези предупреждения употребата на тютюн продължава да расте. През 1610 г. сър Франсис Бейкън отбелязва, че употребата на тютюн се увеличава и че е трудно да се откажеш от този навик.

През 1609 г. в Джеймстаун във Вирджиния колонистът Джон Ролф става първият заселник, който успешно отглежда тютюн ("кафяво злато") в търговски мащаб. През 1614 г. от Джеймстаун е изпратена първата пратка тютюн за Англия.

През 1638 г. около 3 000 000 фунта тютюн от Вирджиния са изпратени за продажба в Англия, а през 80-те години на ХХ век Джеймстаун произвежда над 25 000 000 фунта тютюн годишно за износ в Европа.

С реставрацията на Чарлз II през 1660 г. се появява нов начин за употреба на тютюн, дошъл от Париж, където кралят живее в изгнание. Табакът става любимият начин на аристокрацията да се наслаждава на тютюна.

По време на голямата чума през 1665 г. тютюневият дим е широко застъпен като средство за защита от "лошия въздух". В разгара на чумата пушенето на лула на закуска е било задължително за учениците в колежа Итън в Лондон.

Вносът на тютюн от Вирджиния и Каролините продължава през XVII и XVIII в., тъй като търсенето на тютюн се увеличава, а пушенето става широко разпространено във Великобритания.