Принуден да се заеме с кралските си отговорности и да изпълни чувството за дълг, което липсваше на брат му, Джордж VI преживява трудни времена и става свидетел на промяната в имперското състояние на Великобритания и нейното превъзходство на световната сцена.

Роден на 14 декември 1895 г., той наследява трона след шокиращата абдикация на брат си Едуард VIII, който избира Уолис Симпсън пред наследственото си право да бъде крал.

Впоследствие Джордж ще бъде коронясан в Уестминстърското абатство през май 1937 г., като крал, който не желае да бъде коронясан в деня, в който брат му е трябвало да стане крал.

Не е очаквал да изпълни тази роля, тъй като ранният му живот и характер не предвещават нищо добро, тъй като страда от заекване, което силно затруднява публичното говорене.

Като тийнейджър служи в Кралските военноморски сили и участва активно в Първата световна война, присъединявайки се към HMS Collingwood и участвайки в битката при Ютланд, което му донася споменаване в депешите. След службата си във военноморските сили по-късно се присъединява към Кралските военновъздушни сили и през 1919 г. става квалифициран пилот.

В края на Първата световна война, като херцог на Йорк, той започва да изпълнява обществени задължения, като съсредоточава усилията си главно върху индустриални въпроси, посещавайки фабрики и става председател на Обществото за индустриално благосъстояние.

Междувременно, в личния си живот, през 1923 г. се жени за лейди Елизабет Боус-Лайън, дъщеря на граф Стратмор. Бракът се оказва изключително успешен и дава две дъщери - Елизабет и Маргарет, най-голямата от които става настоящият управляващ монарх.

Елизабет подкрепя съпруга си във всички негови монархически задължения, както и му оказва морална подкрепа в усилията му да преодолее заекването си. Семейната единица се оказва сплотена и силна, което осигурява стабилност в очите на широката общественост, както и на самия крал, като Джордж нарича семейството "ние четиримата".

Макар че с удоволствие би се съгласил на живот в домашно блаженство, далеч от светлините на прожекторите, за съжаление, в резултат на действията на брат му, това не се случва. Вместо това, след като брат му избягва кралския дълг в полза на охолен живот с американската си разведена съпруга Уолис Симпсън, Джордж е принуден да се изправи на крака въпреки опасенията си да изпълнява подобна роля.

Тъй като имал много малко време за подготовка и естественото му поведение не било подходящо за царските дела, той бил забележимо и неочаквано притеснен от перспективата да стане цар.

При коронясването си през 1937 г. и с приемането на името Джордж VI, а не на първото си име Алберт, той се надява да внуши усещане за приемственост с управлението на баща си, като не позволи на брат си да опетни кралския дом. По този начин той също така намира за необходимо да прекъсне връзките с брат си, за да постигне плавен преход към властта, който е бил толкова несигурно управляван отЕдуард.

С необичайна твърдост Джордж VI постига този преход и то точно навреме, когато Великобритания се насочва към глобален конфликт.

До 1937 г., когато начело е Невил Чембърлейн, с подкрепата на краля е започната политика на умиротворяване. За съжаление, тъй като Хитлер е във възход, тази политика не успява да възпре неизбежността на войната и през септември 1939 г. правителството обявява на нацията и империята, с пълната подкрепа на Джордж VI, че е обявена война.

Кралят и неговото семейство ще играят решаваща роля през следващите години; като ръководители на нацията и с публичен имидж, който трябва да поддържат, упражненията за повишаване на морала и единството са от ключово значение. Кралското семейство по това време успява да се наложи сред широката общественост, която скоро изпитва пълните последици от войната с бомбардировките и дажбите.

Джордж VI и семейството му печелят огромно възхищение, особено в разгара на Блиц, когато отказват да напуснат Лондон, въпреки че Бъкингамският дворец е ударен, което води до голям ръст на обществените настроения.

Те не само остават в столицата въпреки очевидната опасност, но и посещават местата, засегнати от войната, най-вече град Ковънтри, който е почти напълно унищожен.

Уинстън Чърчил (вляво) и Невил Чембърлейн

До 1940 г. политическото ръководство преминава от Чембърлейн към Уинстън Чърчил. Въпреки опасенията на краля и предпочитанията му към лорд Халифакс, двамата мъже развиват силни работни отношения и се срещат всеки вторник в продължение на почти пет години.

С разгарянето на войната ролята на краля остава толкова важна, колкото и преди, а посещенията на редица места извън Великобритания са важна мисия за повишаване на морала на мъжете, които се сражават за страната си.

През 1943 г. кралят се среща с генерал Монтгомъри в Северна Африка след успеха при Ел Аламейн.

След като войната най-накрая приключва, Джордж прави едно последно пътуване през 1944 г., дни след десанта в Деня Д, когато посещава войниците си в Нормандия.

Радостта от спечелването на войната отекна в цялата страна и докато тълпите от ликуващи мъже и жени изпълваха улиците, хората около Бъкингамския дворец можеха да чуят скандирания: "Искаме краля! Искаме краля!"

След еуфорията в края на Втората световна война, останалата част от управлението му започва да се отразява неблагоприятно на краля. След посещение в Южна Африка през 1947 г., пътуването до Австралия и Нова Зеландия през следващата година трябва да бъде отменено поради влошено здравословно състояние на краля.

По това време страната преживява труден период на следвоенен преход, в който се налагат строги икономии и се очертава съвсем различен социален и политически пейзаж. През тези години Британската империя показва най-видимите си признаци на разпад, като все повече нации получават независимост.

Светът преживява големи промени, но крал Джордж VI е наблюдавал Великобритания и нейната империя през един от най-бурните периоди на конфликти през ХХ в. С появата на нови политически и идеологически сценарии в световен мащаб здравето на краля продължава да се влошава и през февруари 1952 г. Джордж VI умира в съня си на 56-годишна възраст.

Човекът, който никога не е мислил, че ще стане крал, Джордж VI, се е изправил на крака, изпълнявайки обществения дълг, който брат му е избягвал, и поддържайки обществения имидж и морала на Великобритания в едни от най-трудните времена на века.

Впоследствие той почива в параклиса "Сейнт Джордж" в Уиндзор, оставяйки трона на най-голямата си дъщеря, сега кралица Елизабет II, чието чувство за отговорност и кралски дълг ще повтори това на баща ѝ.

Джесика Брейн е писателка на свободна практика, специализирана в областта на историята. Живее в Кент и е любителка на всичко историческо.