Между 1600 г. и 1814 г. не е било необичайно Темза да замръзва за период до два месеца. Имало е две основни причини за това: първата е, че Великобритания (и цялото Северно полукълбо) е била затворена в така наречения "малък ледников период". Другият катализатор е бил средновековният Лондонски мост и неговите стълбове, и по-специално колко близо един до друг са били те.През зимата парчета лед се забиват между кейовете и на практика преграждат реката, което улеснява нейното замръзване.

Въпреки че суровите зими често водят до глад и смърт, местните лондончани - както винаги предприемчиви и издръжливи - решават да се възползват максимално от тях и създават панаирите на Темза. Всъщност между 1607 и 1814 г. се провеждат общо седем големи панаира, както и безброй по-малки.

Тези панаири на студа са били истинско зрелище, пълно с набързо построени магазини, заведения, ледени пързалки... всичко, което бихте очаквали по претъпканите улици на Лондон, но на лед!

Първият регистриран панаир е през зимата на 1607/08 г. През декември ледът е бил достатъчно твърд, за да могат хората да се разхождат между Саутуърк и Ситито, но едва през януари ледът става толкова дебел, че хората започват да се разполагат на него. Има футболни игрища, боулинг мачове, продавачи на плодове, обущари, бръснари... дори една-две кръчми. За да се стоплят собствениците на магазините,дори имаше огньове в палатките им!

Панаирът на замръзването през 1683 г. / 84

През голямата зима на 1683/84 г., когато дори моретата в южната част на Великобритания са замръзнали до две мили от брега, се провежда най-известният панаир на студа: Панаирът на одеялата. известният английски писател и дневник Джон Ивлин го описва подробно, като пише:

Каретите пътуваха от Уестминстър до Храма и от няколко други улици насам-натам, както и по улиците, плъзгаха се със скейтс, надбягване с бикове, състезания с коне и карети, куклени пиеси и интермедии, кукери, пияндета и други неприлични места, така че всичко изглеждаше като вакханалия или карнавал на водата, докато на сушата беше сурова присъда, а дърветата не само се разцепваха, но и се разпадаха, сякаш мълнии.но на различни места загинаха хора и добитък, а самите морета бяха така сковани от лед, че никакви кораби не можеха да излязат или да влязат.

Дори кралете и кралиците се присъединяват към празненствата, като според сведенията крал Чарлз се е наслаждавал на печен вол именно на този панаир.

На тази картина от 1677 г. можете да видите колко дебел е бил ледът по Темза.

Въпреки това, както можете да си представите от провеждането на фестивал върху доста несигурно парче лед, понякога се случват и трагедии. По време на панаира през 1739 г. цял леден масив се свлича и поглъща палатки и предприятия, както и хора.

Друга трагедия се случва по време на панаира през 1789 г., когато топящият се лед повлича кораб, който е закотвен до крайречна кръчма в Ротерхит. Както пише тогава "Gentleman's Magazine":

"Капитанът на кораб, който се намирал край Ротерхит, за да обезопаси по-добре корабните въжета, се договорил с един бирник да закрепи кабел към помещенията му. В резултат на това малка котва била пренесена на брега и поставена в мазето, а друг кабел бил закрепен около греда в друга част на къщата.и изравнява къщата със земята, при което загиват петима души, спящи в леглата си."

Последният панаир на замръзване, проведен през 1814 г. / 15

През XIX в. климатът започва да се затопля, зимите отслабват и последният панаир в Лондон се провежда през януари 1814 г. Въпреки че продължава само пет дни, това е един от най-големите панаири в историята. Хиляди хора идват всеки ден и се твърди, че има всички възможни форми на забавление, включително и парад на слон!

"На всеки поглед имаше една или друга новост. Играта на хазарт се провеждаше във всичките ѝ клонове. Много от странстващите почитатели на печалбите, получени от E O Tables, Rouge et Noir, Te-totum, колелото на късмета, жартиера, бяха усърдни в своите занимания и някои от клиентите им напускаха примамките без нито една стотинка, за да платят прехода по дъската до брега. Кегли се играеха от няколкопартита, а шатрите за пиене бяха пълни с жени и техните спътници, които танцуваха на барабани под звуците на цигулки, докато други седяха около големи огньове, пиейки ром, грог и други алкохолни напитки. Чай, кафе, ястия бяха осигурени в изобилие, а пътниците бяха поканени да ядат, за да отбележат посещението си. Няколко търговци, които в други времена се смятаха за уважавани, присъстваха със своитеи продаваше книги, играчки и дреболии от почти всякакъв вид."

Може би реката е щяла да замръзне още няколко пъти преди края на Малкия ледников период, но разрушаването на средновековния Лондонски мост през 1831 г. означава, че това няма да се случи. Вместо това панаирът от 1814 г. е последният.