Във викторианската епоха хората са запленени от романите на сър Уолтър Скот, който описва в творбите си човек на име Роб Рой - дързък и рицарски разбойник.

Разбира се, истината е малко по-малко бляскава.

В продължение на векове "дивите Макгрегър", крадци на добитък и разбойници, са били чумата на Тросач в Шотландия.

Най-известният или най-прочутият член на клана е Робърт Макгрегър, който още в началото на живота си получава името "Рой" заради червената си къдрава коса.

Дивите Макгрегъри печелят името си и прехраната си чрез "отвличане на добитък" и извличане на пари от хората в замяна на това, че им предлагат защита от крадци.

В началото на XVIII век Роб Рой Макгрегър създава процъфтяващ бизнес за защита, като събира от фермерите средно 5 % от годишната им рента, за да гарантира сигурността на добитъка им.

Той имаше пълен контрол над другите нападатели в Аргайл, Стърлинг и Пърт и можеше да гарантира, че откраднатият от клиентите му добитък ще им бъде върнат.

Онези, които не плащаха, съжаляваха, защото той ги лишаваше от всичко, което притежаваха.

Роб Рой не беше от хората, с които може да се спори!

Освен че през 1691 г. ръководи набег в енорията Киппен в Ниските земи, ранните му дни преминават спокойно като превозвач, който купува и продава говеда от Хайленд под покровителството на херцога на Монтроуз.

Но 1712 г. не е добра година и Роб Рой губи по-голямата част от капитала си, тъй като на пазара на добитък настъпва "срив". Въпреки това той не се възпира и избягва с 1000 лири, вложени в бизнеса от различни вождове, и става крадец на добитък.

Той откраднал по-голямата част от добитъка от предишния си благодетел, херцога на Монтроуз.

Херцогът не бил доволен от това, още повече че неговият заклет враг херцогът на Аргайл подкрепял Роб Рой и му дал убежище в Гленшира, недалеч от Инверари. Монтроуз си отмъстил, като завзел къщата на Макгрегър и изхвърлил съпругата му и четиримата му малки синове в дълбоката зима.

След неговото annus horribilis През 1712 г. Роб Рой е обвинен в измамен банкрут, а през 1715 г. е открит в Шерифмюр да следва бунтовническата армия на свалените Стюарти и да чака търпеливо всяка плячка, която може да му попадне в ръцете.

Краят настъпва, когато трябва да се предаде на херцога на Атол през 1717 г., но успява да избяга, вероятно благодарение на закрилата на херцога на Аргайл. В крайна сметка обаче Роб Рой е заловен и отново хвърлен в затвора.

През 1727 г. е транспортиран в Барбадос, но получава помилване от крал Джордж I и решава, че е време да се установи, тъй като не става по-млад (вече е в средата на петдесетте си години).

Така и направил и до края на живота си живял като мирен, спазващ законите гражданин... с изключение на един-два странни дуела.

Същото не може да се каже за синовете му Джеймс и Роб Ойг (Робърт Младши), но това е друга история!