Един от най-дръзките мошеници в историята е полковник Блъд, известен като "Човекът, който открадна скъпоценностите на короната".

Томас Блъд е ирландец, роден в графство Мийт през 1618 г., син на преуспяващ ковач.Произхожда от добро семейство, а дядо му, който живее в замъка Килнабой, е член на парламента.

Гражданската война в Англия избухва през 1642 г. и Блъд пристига в Англия, за да се бие за Чарлз I, но когато става ясно, че Кромуел ще победи, той бързо сменя страната и се присъединява към кръглоглавите като лейтенант.

През 1653 г. като награда за услугите си Кромуел назначава Блъд за мирови съдия и му предоставя голямо имение, но когато Чарлз II се връща на трона през 1660 г., Блъд бяга в Ирландия със съпругата и сина си.

В ирландия се включва в заговор с недоволните кромуелци и се опитва да превземе замъка в Дъблин и да плени губернатора лорд Ормонд. заговорът се проваля и той трябва да избяга в Холандия, като за главата му е обявена парична награда. въпреки че е един от най-издирваните хора в Англия, Блъд се завръща през 1670 г. под името Айлоф и практикува като лекар в Ромфорд!

След поредния неуспешен опит за отвличане на лорд Ормънд през 1670 г., при който Блъд едва успява да избегне залавянето, той решава да предприеме смел план за кражба на скъпоценностите на короната.

Скъпоценностите на короната се съхраняват в лондонския Тауър в мазе, защитено с голяма метална решетка. Пазачът на скъпоценностите е Талбот Едуардс, който живее със семейството си на етажа над мазето.

Един ден през 1671 г. Блъд, преоблечен като "пастор", отива да види скъпоценностите на короната и се сприятелява с Едуардс, като по-късно се връща заедно със съпругата си. Когато посетителите си тръгват, г-жа Блъд получава силен стомашен удар и е отведена в апартамента на Едуардс, за да си почине. Благодарният "пастор Блъд" се връща няколко дни по-късно с 4 чифта бели ръкавици за г-жа Едуардс в знак на благодарност за нейната доброта къмсъпругата му.

Семейство Едуардс и "Пастор Блъд" стават близки приятели и често се срещат. Едуардс имал хубава дъщеря и бил много доволен, когато "Пастор Блъд" предложил среща между богатия си племенник и дъщерята на Едуардс.

На 9 май 1671 г. "Пастор Блъд" пристига в 7 ч. сутринта със своя "племенник" и още двама мъже. Докато "племенникът" се запознава с дъщерята на Едуард, останалите от групата изразяват желание да видят скъпоценностите на короната.

Едуардс повел надолу и отключил вратата на стаята, в която ги държали. В този момент Кръвта го повалил в безсъзнание с чук и го пробол с меч.

Мрежата пред скъпоценностите беше отстранена и короната, кълбото и скиптърът бяха извадени. Короната беше сплескана с чукче и натъпкана в торба, а кълбото - натъпкано в бричовете на Блъд. Скиптърът беше твърде дълъг, за да влезе в торбата, така че зетят на Блъд Хънт се опита да го разпилее наполовина!

В този момент Едуардс идва в съзнание и започва да крещи: "Убийство, измяна!" Кръвта и съучастниците му изпускат скиптъра и се опитват да се измъкнат, но Кръвта е арестуван, докато се опитва да напусне кулата през Желязната врата, след като неуспешно се опитва да застреля един от пазачите.

В ареста Кръвта отказва да отговаря на въпроси, а упорито повтаря: "Няма да отговарям пред никого, освен пред самия крал".

Блъд знаеше, че кралят има репутацията на любител на дръзки мошеници, и смяташе, че значителният му ирландски чар ще спаси врата му, както вече бе правил няколко пъти в живота си.

Кръвта е отведен в двореца, където е разпитан от крал Чарлз, принц Рупърт, херцога на Йорк и други членове на кралското семейство. крал Чарлз се забавлява на дързостта на Кръвта, когато Кръвта му казва, че скъпоценностите на короната не струват 100 000 паунда, а само 6 000 паунда!

Кралят попита Блъд: "Ами ако ти дам живота си?" Блъд отговори смирено: "Ще се постарая да го заслужа, господарю!"

Блъд не само е помилван, но и получава ирландски земи на стойност 500 паунда годишно! Блъд става позната фигура в Лондон и често се появява в съда.

Едуардс, който се възстановил от раните си, бил награден от краля и доживял до дълбока старост, като разказвал на всички посетители на Тауър за участието си в историята с кражбата на скъпоценностите.

През 1679 г. феноменалният късмет на Блъд се изчерпва. Той се скарва с бившия си покровител херцога на Бъкингам. Бъкингам иска 10 000 лири за някои обидни забележки, които Блъд е направил за характера му. Тъй като Блъд се разболява през 1680 г., херцогът никога не получава парите, а Блъд умира на 24 август същата година на 62-годишна възраст.

От този ден насам скъпоценностите на короната не са били откраднати - никой друг крадец не се е опитвал да се мери с дързостта на полковник Блъд!