Заглавието на тази история може да прозвучи неправдоподобно за циниците сред вас, но изненадващо това е една фолклорна история, която вероятно се основава на някаква истина!

Легендата за зелените деца от Уулпит се заражда по време на управлението на крал Стивън, в един доста бурен период от историята на Англия, наречен "Анархията", в средата на XII век.

Woolpit (или на староанглийски, wulf-pytt ) е старинно село в Съфолк, наречено на стара яма за улавяне на вълци, както може да се съди по името му! В близост до тази яма за вълци около 1150 г. група селяни се натъкнали на две малки деца със зелена кожа, които очевидно говорели нечленоразделно и се държали нервно.

Според тогавашните писания на Ралф от Когесхол децата били отведени в близкия дом на сър Ричард де Калн, където той им предложил храна, но те многократно отказали да ядат. Това продължило няколко дни, докато децата не попаднали на зелен фасул в градината на Ричард де Калн, който изяли направо от земята.

Смята се, че децата са живели няколко години при Ричард дьо Калн, където той е успял бавно да ги прехвърли на нормална храна. Според тогавашните писания тази промяна в храненето е довела до това, че децата са загубили зеления си цвят.

Децата също така бавно се научиха да говорят английски и след като го овладяха, бяха попитани откъде идват и защо някога кожата им е била зелена:

"Ние сме жители на земята на свети Мартин, който се радва на особена почит в страната, която ни е родила."

"Ние не знаем [как сме стигнали дотук]; помним само това, че в един ден, когато пасяхме стадата на баща си на полето, чухме силен звук, какъвто сега сме свикнали да чуваме в църквата "Свети Едмунд", когато бият камбаните; и докато слушахме звука с възхищение, изведнъж станахме сякаш омагьосани и се озовахме сред вас на полето, където виеса жъне."

"Слънцето не изгрява над нашите сънародници; земята ни е малко развеселена от лъчите му; ние се задоволяваме с онзи здрач, който при вас предшества изгрева или следва залеза. Освен това се вижда една светла страна, недалеч от нашата и разделена от нея от много голяма река."

Малко след това разкритие Ричард дьо Калн отвежда децата да бъдат кръстени в местната църква, но момчето умира скоро след това от неизвестна болест.

Момичето, по-късно известно като Агнес, продължава да работи за Ричард дьо Калн в продължение на много години, преди да се омъжи за архидякона на Ели, Ричард Баре. Според един доклад двойката има поне едно дете.

И така, кои са били зелените деца на Уулпит?

Най-вероятното обяснение за зелените деца от Уулпит е, че те са потомци на фламандски имигранти, които са били преследвани и вероятно убити от крал Стефан или - може би - от крал Хенри II. Изгубени, объркани и без родителите си, децата може да са се озовали в Уулпит, говорейки само родния си фламандски език, което може би обяснява как селяните са ги смятали заговорене на небивалици.

Освен това зеленият оттенък на кожата на децата може да се обясни с недохранване, или по-точно със "зелена болест". Тази теория се подкрепя от факта, че кожата им отново придобива нормален цвят, след като Ричард дьо Калн ги пренасочва към истинска храна.

Лично ние предпочитаме по-романтичната теория, че тези деца са пристигнали от подземен свят, където местните жители са зелени!