Пет броя на "Wandering Whore" са публикувани между 1660 и 1661 г., а "A Catalogue of Jilts, Cracks & Prostitutes, Nightwalkers, Whores, She-Friends, Kind Women and Other of the Linnen-Lifting Tribe" е публикуван през 1691 г.

Въпреки това "Списъкът на Харис на дамите от Ковънт Гардън", годишен справочник на проститутките, работещи в Лондон, публикуван от 1757 до 1795 г., е бил грузински бестселър. Малък пътеводител, той е бил отпечатван и издаван всяка година по Коледа и се е продавал за два шилинга и шест пенса. Невероятно, но според доклад от 1791 г. "Списъкът на Харис" се е продавал в най-малко 8000 екземпляра годишно! Изглежда, че този малъккнигата е задължително четиво за господата, които посещават Лондон за удоволствие.

По това време Лондон е град, в който има много проституция, а Ковънт Гардън е един от най-засегнатите райони. Повече от две трети от лондонските "развратни къщи" или "къщи с лоша репутация" (публични домове) се намират около Ковънт Гардън и Странд.

Това е претъпкана, оживена и оживена част на Лондон, пълна с хора от всички сфери на живота: художници, актьори, писатели, музиканти, престъпници, проститутки и уличници. В близост до двата основни театъра - Ковънт Гардън и Друри Лейн, таверната "Шекспировата глава" и кафенето "Бедфорд" са две от най-популярните места за отдих. Тук можете да срещнете не само уличници, но и известникуртизанки и "актриси", които се съвокупляват с аристократи и обикновени престъпници.

Детайл от картината на Ричард Нютон "Прогресът на една жена на удоволствието", 1794 г.

Първоначалният автор на "Списъка на Харис" вероятно е поетът и пияница Самюъл Дерик. Твърди се, че той се е сприятелил с Джак Харис (Джон Харисън), главен сервитьор в таверната "Шекспирова глава" и самопровъзгласил се за "главен сводник на цяла Англия". Джак Харис е съставил списък с над 400 от най-известните проститутки в Лондон. Оригиналният "Списък на Харис" се основава на този документ.

Списъкът на Харис назовава около 150 проститутки, работещи в Ковънт Гардън, и описва всяка от тях с ужасяващи подробности. Включена е информация за това къде да ги намерите, как изглеждат, какво е общото им здравословно състояние, малко за миналото им, какви са "специалитетите" им и цените им, които варират от пет шилинга до пет лири. Повечето описания са похвални, някои обаче са съвсем други.в списъка за мис Бери тя е описана като " почти изгнила, а дъхът й - мъртъв. ".

Кити Фишър, известна куртизанка.

Тя се появява в поне едно издание на "Списъкът на Харис".

Често срещано оплакване по отношение на уличната проституция е използваният нецензурен език, но в Списъка на Харис това невинаги изглежда непривлекателно: госпожа Ръсел е възхитена от "вулгарност повече от всичко друго, тя е изключителен експерт в необичайните клетви".

По-долу е даден пример за запис от списъка на Харис от 1761 г:

"Джени Нелсън, Сейнт Мартинс Лейн.

Весела и умна девойка, добра компаньонка на масата, но особено радостна в леглото; малко са проститутките, които са толкова щедри като нея, често връща парите, когато харесва мъжа си; но пие проклето и тогава е твърде склонна да бъде дръзка."

Освен проститутките, в списъците са посочени и някои от техните клиенти. Сред тях са крал Джордж IV, писателят Джеймс Босуел и държавникът Робърт Уолпол.

През 1731/2 г. художникът Уилям Хогарт създава "Прогресът на блудницата" - сатирична и морализаторска серия от шест картини и гравюри, разказващи историята на млада жена, която пристига в Лондон от провинцията и става проститутка.

Табела 2 от "Прогресът на блудницата" на Хогарт

Отношението към проституцията се втвърдява в края на XVIII в. Общественото мнение започва да се настройва срещу лондонската секс търговия, като проституцията вече се смята за неприлична и неморална.

Последният "Списък на Харис" е публикуван през 1795 г. Днес някои историци смятат, че "Списъкът на Харис" е само еротика, но по онова време изглежда, че е бил незаменим пътеводител за мъжете, търсещи удоволствие в Лондон.