Елизабет I дава името си на златен век от поети, държавници и авантюристи. Известна като кралицата-дева или Глориана, съюзът ѝ с народа се превръща в заместител на брака, който тя никога не сключва.

Нейното управление, известно като Елизабетинската епоха, се помни по много причини... разгромът на Испанската армада и много велики мъже - Шекспир, Роли, Хокинс, Дрейк, Уолсингам, Есекс и Бърли.

Като млада жена е затворена в лондонския Тауър по заповед на полусестра си, кралица Мери I, и живее в ежедневен страх, че ще бъде екзекутирана, както майка ѝ Ан Болейн.

За разлика от сестра си Мери, Елизабет е протестантка и когато става кралица, заявява, че "не прави прозорци в душите на хората" и че народът ѝ може да изповядва каквато религия пожелае.

В младостта си тя беше голяма красавица. имаше лешникови очи, кестенява коса и бяла кожа - поразителна комбинация. но на стари години стана съвсем гротескна на вид с червена перука, с бяло лице, покрито с петна, и няколко черни развалени зъба!

Освен това се отличава с ученолюбивост и макар че понякога е непокорна, обикновено я смятат за мъдра.

Тя обичала скъпоценностите и красивите дрехи и имала твърд скептичен интелект, който ѝ помогнал да води умерен курс през всички конфликти на нейното управление, а те били много!

Често се цитира нейната реч от 1588 г. пред войниците ѝ в Тилбъри, които са били подготвени да отблъснат армията на херцога на Парма в годината на испанската армада. Една част от речта е добре известна, а именно частта, която започва с... "Знам, че имам тяло на слаба и немощна жена, но имам и сърцето и стомаха на английски крал и смятам за гнусно презрение това, че Парма, Испания или който и да е принц от Европа би се осмелил дада нахлуеш в границите на моето царство", е вълнуващо и днес, много векове по-късно.

Нейните придворни, а донякъде и страната ѝ, очакваха от нея да се омъжи и да осигури наследник на трона. Тя беше ухажвана от много ухажори, дори зет ѝ Филип Испански се присъедини към тълпата от мъже, които се надяваха да спечелят любовта ѝ!

Говори се, че голямата любов на Елизабет бил лорд Дъдли, който по-късно станал граф на Лестър, но верният ѝ, блестящ министър и близък съветник сър Уилям Сесил я посъветвал да не го прави.

Елизабет умее да бъде твърда, когато обстоятелствата изискват силна ръка, и когато е установено, че Мери, кралица на Шотландия (вляво), е замесена в заговор за узурпиране на трона, тя подписва смъртната присъда на Мери и тя е обезглавена в замъка Фотерингхей през 1587 г.

Тя също може да прощава. Дневникът на Джон Обри разказва една история за графа на Оксфорд. Когато графът направил ниско поклонение на кралицата, се случило така, че пуснал пръдня, от която толкова се засрамил, че напуснал страната за 7 години. Когато се върнал, кралицата го посрещнала и казала: "Милорд, забравих за пръднята"!

Има много истории за Елизабет, които разкриват силните ѝ страни и много рядко - слабите ѝ страни.

Когато графът на Лестър дава на кралицата извиненията си, че не е успял да подчини Корк в Ирландия, Елизабет коментира: "Бларни"!

Коментарите ѝ за брака са съвсем конкретни: "Би трябвало да нарека сватбената халка халка за иго!"

За произхода си от Хенри VIII тя казва: "Макар да не съм лъвица, аз съм лъвче и съм наследила много от неговите качества."

Когато през 1566 г. ѝ съобщават за раждането на Джеймс, син на шотландската кралица Мери, Елизабет казва: "Уви, шотландската кралица е по-лека от костелив син, а аз съм безплодна."

След смъртта си през 1603 г. Елизабет оставя една сигурна страна, в която всички религиозни проблеми до голяма степен са изчезнали. Англия вече е първокласна сила, а Елизабет е създала и оформила държава, на която Европа завижда.