Кристина Скарбек, по-известна в Англия като Кристин Гранвил, е полски таен агент, който работи за британската служба за специални операции (SOE) по време на Втората световна война и чиято храброст е демонстрирана безброй пъти, когато рискува живота си в окупираната от нацистите Европа.

Родена е като Мария Кристина Янина Скарбек във Варшава през май 1908 г. в семейството на полския аристократ граф Йежи Скарбек и еврейската му съпруга Стефани Голдфелдер. От ранна възраст тя изпитва удоволствията на заможното възпитание на висшата класа, като прекарва голяма част от времето си в провинциално имение, където се научава да язди и да използва оръжие.

Младата Кристина също така демонстрира изключителна красота още от ранна възраст. Хубавият ѝ външен вид ѝ спечелва репутацията на най-бляскавата британска шпионка по-късно в живота.

Krystyna Skarbek. Лицензирано под Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International.

Когато е още съвсем млада, тя сключва краткотраен брак, след което започва връзка с Йежи Гизицки, дипломат, за когото се омъжва през ноември 1938 г.

Скоро след сватбата си двамата започват да пътуват, което ги отвежда в Африка, където Гизицки заема пост в полското консулство в Адис Абеба.

Междувременно заплахата от война надвиснала в сърцето на Европа и не след дълго, докато младата двойка все още била в Етиопия, Германия нахлула в Полша.

След като научава новината за германското нахлуване в страната си, Скарбек и съпругът ѝ заминават за Лондон, където тя предлага услугите си като шпионин.

Това обаче е най-необичайното и противоречи на нормалната процедура, тъй като всички останали членове на службата са били вербувани. Кристина обаче успява да си уреди среща с Джордж Тейлър от МИ6 и да го убеди в своята полезност, преди да разкрие плана, който е измислила, за да замине за Унгария.

Като част от предложената от нея мисия тя описва как ще пътува до Будапеща, която по това време все още е официално неутрална, и ще подготви пропаганда, която да разпространи, преди да пресече със ски планинската верига Татри, за да влезе в Полша, където да открие комуникационни линии.

Тя е опитен скиор и планира да използва приятелите си от района, за да ѝ помагат в изпълнението на мисии в помощ на борците от съпротивата в Полша.

Подобен сложен план е посрещнат с известна доза скептицизъм и интриги, но Тейлър от MI6 е впечатлен от нейния патриотизъм и авантюристичен дух и я наема като първата жена шпионин.

През декември 1939 г. Скарбек заминава на предложената ѝ мисия в Будапеща, където се запознава с колегата си агент Анджей Коверски, полски военен герой, загубил крака си. Двамата се свързват веднага и започват афера, която продължава много години, с прекъсвания и прекъсвания, което води до разпадането и прекратяването на брака ѝ с Гизицки.

Въпреки че страстната им връзка продължава, те никога не се женят, а нейната отдаденост на работата под прикритие не намалява.

Там Кристина успява да открие майка си, която е изправена пред голяма заплаха за живота си като еврейска аристократка в окупираната от нацистите територия. За съжаление отказът ѝ да се откаже от преподаването в тайно училище означава, че тя ще бъде заловена от нацистите и никога повече няма да чуе за нея.

През 1939 г. Кристина предприема няколко важни пътувания, като преминава със ски през полско-унгарската граница, за да донесе разузнавателна информация, пари, оръжия и дори хора.

Дейността ѝ обаче е забелязана от съответните органи и за залавянето ѝ е обявена награда в цяла Полша.

Нейната разузнавателна дейност е от жизненоважно значение и по това време тя успява да събере информация и да направи снимки на германските войски на границата със Съветския съюз в момент, когато двете сили уж са се споразумели за пакт за ненападение.

През януари 1941 г. обаче Кристина и Анджей са открити от Гестапо и арестувани в Унгария.

Изправена пред несигурна съдба, два дни след разпита Кристина решава да прехапе езика си, така че в устата ѝ започва да тече кръв, което показва на похитителите ѝ, че може би страда от туберкулоза. И Кристина, и Анджей са освободени след подозрения, че страдат от туберкулоза, която е изключително заразна.

След освобождаването им те получават британски паспорти и нови самоличности: тя става известна като Кристин Гранвил, а Анджей приема името Андрю Кенеди. Тя запазва това име и след войната, когато става натурализиран британски гражданин.

Те са изнесени контрабандно от Унгария в Югославия, а след това, скрити в ботушите на два автомобила, бягат от окупираната от нацистите Европа и накрая благополучно стигат до централата на SOE в Египет.

След пристигането им британците продължават да се отнасят подозрително към двойката, докато разследването не изключва възможността да са двойни агенти.

Кристин остава полезно звено в британската разузнавателна мрежа, тъй като предсказанието ѝ за германско нахлуване в Съветския съюз се сбъдва, което кара Уинстън Чърчил да отбележи, че тя е "любимата му шпионка".

Сега британците имат възможност да използват нейната проницателност в своя полза, но също така са наясно, че не искат да я изгубят на терен. След като завършва работа в Кайро, където се обучава на безжична връзка, през юли 1944 г. тя се оказва на мисия, този път във Франция.

бойци от Съпротивата) в околностите на Савурнон, Горните Алпи, през август 1944 г. Агентите на SOE са: вторият отдясно - Кристина Скарбек, третият - Джон Ропър, четвъртият - Робърт Първис

След като е спусната с парашут в окупираната от нацистите територия в Южна Франция, ролята ѝ е да помага на френската съпротива, преди американците да започнат сухопътна инвазия.

Тя ще действа като заместник на Франсис Камаертс, който отговаря за всички тайни дела в региона. Заедно те ще пътуват през територията, контролирана от нацистите, ще поддържат отворени комуникационните линии на съпротивата и дори ще успеят да избегнат германска офанзива, като изминат пеша почти 70 мили, за да се спасят от кръвопролитията.

По това време Гранвил си спечелва репутацията на хладнокръвна и спокойна жена, особено когато е изправена пред редица реални заплахи. Докато действа под друго кодово име - Полин Арманд, Гранвил е спряна на италианската граница от германски офицери, които я принуждават да вдигне ръцете си, които в този момент разкриват по две гранати под всяка ръка, готови да бъдат хвърлени от нея, ако не избягат.В отговор германските войници побягват, вместо тя да ги убие там и тогава.

Изобретателността ѝ спечелва репутацията на смелчага, която се проявява отново, когато успешно спасява сънародника си от съпротивата Камаертс и още двама агенти от Гестапо.

Със стоманени нерви тя се обръща към германската полиция като британски агент и племенница на генерал Монтгомъри, заявявайки, че има пълномощия да осигури освобождаването им, като заплашва Гестапо, че ще се сблъскат с репресии, ако агентите ѝ бъдат екзекутирани, тъй като британската офанзива е предстояща.

Със съдействието на белгийска връзка и подкуп от два милиона франка Кристин успява да осигури освобождаването им: Камаертс и двамата му колеги агенти излизат на свобода.

Дръзките ѝ подвизи, напомнящи повече на филмова сцена, отколкото на реалния живот, ѝ носят медал "Джордж" и орден на Британската академия, както и орден "Croix de Guerre" от французите, които отличават огромната ѝ храброст.

Това е нейната последна мисия, тъй като войната е към своя край и германците са победени.

За съжаление, следвоенният ѝ живот не е толкова успешен, тъй като ѝ е трудно да се адаптира към новия си живот и за кратко време половината ѝ заплата от обезщетението за напускане на SOE е спряна.

По това време тя желае да стане британска гражданка, но процесът на кандидатстване е бавен и тя трябва да изчака до 1949 г.

Живее в къща, стопанисвана от Полското дружество за помощ, докато си търси постоянна работа. Междувременно е принудена да приема сравнително тежка работа като домакиня, продавачка и оператор на телефонна централа.

Желаната от нея кариера в дипломатическата служба не се осъществява: след като кандидатства за работа в британската мисия на ООН в Женева, тя получава отказ, защото не е англичанка.

Вече без постоянна работа, тя работи на круизен кораб като стюардеса, където привлича интереса на колегата си Денис Мълдауни.

Красотата ѝ не намалява и тя лесно привлича потенциални партньори, сред които е и британският писател на шпионски романи Иън Флеминг. Твърди се, че двамата започват едногодишен романс, а Флеминг е използвал Кристин като вдъхновение за героинята на Джеймс Бонд, Веспър Линд, в "Казино Роял".

За съжаление на Кристин, нейният изпълнен със събития живот, красота и интриги ще доведат до ревност от страна на много от колегите ѝ от екипажа.

Междувременно Мълдауни я обсебва нездравословно и започва да я преследва, след като тя се връща в Лондон.

На 15 юни 1952 г. Кристин излиза от хотелската си стая, готова да тръгне на пътешествие с дългогодишния си любовник Коуерски. След като вижда, че багажът ѝ е опакован, Мълдауни се сблъсква с нея и когато тя му обяснява, я намушква с нож в гърдите и я убива в коридора.

По-късно Мълдауни се признава за виновен за смъртта ѝ и е обесен десет седмици по-късно.

Кристин Гранвил е погребана в римокатолическо гробище в Лондон няколко дни след смъртта си, оставяйки след себе си голямо наследство.

Храбростта на Кристин е допринесла за спасяването на безброй животи и за поддържането на съпротивителното движение в Европа през най-трудните периоди на войната.

Джесика Брейн е писателка на свободна практика, специализирана в областта на историята. Живее в Кент и е любителка на всичко историческо.