Следвайки стъпките на по-големия си полубрат, крал Ателстан, Едмънд е предопределен за ролята на крал, когато брат му умира и осемнадесетгодишният младеж поема кормилото и контролира това огромно и разрастващо се англосаксонско кралство.

Макар че е още съвсем млад, той има богат военен опит, най-значимият от който е участието му в битката при Брунанбур, където се сражава заедно с Ателстан и успява да потисне бунтовническите шотландски и викингски сили.

Крал Едмунд I

Сега обаче Едмънд е изправен пред още по-голямо предизвикателство - да задържи властта, която брат му е укрепил, и да запази позицията си на крал-владетел, управляващ Англия.

Подобна огромна задача не беше лишена от предизвикателства, тъй като различни бунтовнически огнища можеха да нарушат крехкото равновесие на силите в кралството.

Първият, който отправя подобно предизвикателство към върховенството на крал Едмунд, е Олаф Гутфрисон, викингският крал на Дъблин, който използва смъртта на Ателстан като възможност да си върне град Йорк с помощта на Улфстан, архиепископа на Йорк. Гутфрисон не се задоволява само с превземането на Йорк, но разширява викингското владичество, като нахлува в североизточна Мерсия и щурмува Тамуърт.

В отговор на това Едмънд събира своя армия, която посреща силите на викингския крал в Лестър, докато той се връща на север. За щастие намесата на архиепископ Улфстан и архиепископа на Кентърбъри предотвратява военния сблъсък и по-скоро урежда различията между двамата лидери чрез договор.

Подобен договор се оказва сериозен провал за крал Едмънд, който е принуден да отстъпи петте общини Линкълн, Лестър, Нотингам, Стамфорд и Дерби на викингския водач Гутфритсон. Подобен обрат в съдбата би бил не само военно препятствие, но и деморализиращ удар за Едмънд, който иска да запази господството, осигурено от по-големия му брат.

Въпреки това надеждата не е загубена, тъй като част от договора включва и уговорката, че когато първият от двамата лидери умре, оцелелият ще наследи цялата страна и така ще стане крал на Англия.

Засега обаче Олаф продължава да контролира северните владения и поръчва изработването на викингски монети в Йорк.

Сребърен кован грош на Анлаф (Олаф) Гутфритсон, датиращ от ок. 939-941 г. сл.

The Portable Antiquities Scheme/ The Trustees of the British Museum Лицензиран под лиценза Creative Commons Attribution-Share Alike 2.0 Generic.

За щастие на Едмунд този сериозен удар върху семейната му династия се оказва временен, тъй като Олаф умира скоро след това през 941 г. и Едмунд успява да си върне Петте общини.

Завладяването на територията му се оказва важен момент, който е отбелязан с поема, документирана в англосаксонската хроника.

Към 944 г. крал Едмънд вече е пренастроил и възстановил загубените в началото на управлението си територии, като по този начин си възвърнал контрола над Англия. Макар че заплахата от викингите е потушена с изгонването на лидерите им от Йорк, той, както и брат му преди него, ще наследи кралство, което все още е изправено пред предизвикателствата, които викингите продължават да отправят към саксонското кралство.

Едмънд трябвало да следи внимателно всичките си владения, тъй като поддържал не само върховенството си в Англия, но и заплахите от съюзи на викингите в Уелс и Шотландия можели да се окажат риск за кралската му власт.

В Уелс Едмънд първоначално е заплашен от Идуал Фол, крал на Гуинед, който иска да вдигне оръжие срещу него: въпреки това през 942 г. той загива в битка срещу хората на Едмънд. За щастие на Едмънд, завладяването на властта от Хиуел Дда бележи период на по-голяма стабилност, тъй като той се съюзява с английската корона, за да получи повече власт в Уелс. В резултат на това Едмънд може да запази позицията си навладетел на кралете на Уелс.

По-нататък на север обаче се оказва, че Стратклайд е сключил съюз с викингите, а неговият водач Дънмаил е подкрепил крал Олаф. В отговор Едмънд навлиза със своите сили, съставени от английски и уелски бойци, в Стратклайд и го завладява. Не след дълго областта е предадена на шотландския крал Малкълм I като част от мирен договор, който осигурява и военна подкрепа.

Крал Малкълм I Шотландски

Междувременно Дънмейл е убит на бойното поле и по този начин Кумбрия е погълната от шотландския престол.

След като отношенията на Британските острови постигат известно равновесие и стабилност, гарантирана от възвръщането на петте изгубени района, Едмънд намира време да поддържа добри отношения и със съседите си в Европа.

Контактите на Едмънд с колегите му в Европа се засилват допълнително от браковете на сестрите му с членове на кралското семейство и благородници на континента.Сред тези връзки е и племенникът му, френският крал Луи IV, който е син на полусестрата на Едмънд Еаджифу и съпруга ѝ Шарл Прост Френски, а другият зет на Едмънд е Ото I, крал на Източна Франкия.

Впоследствие Едмунд изиграва важна роля за възстановяването на племенника си на френския престол, след като Луи поискал помощта на чичо си, когато бил заплашен от датския принц Харалд.

По-късно Харалд предава Луи на Хю Велики, херцог на франките, който го държи в плен, което принуждава Едмунд и Ото да се намесят.

Майката на Луи Еджифу се свързва с брат си и със зет си, за да ги помоли за помощ при освобождаването на Луи. В отговор Едмънд изпраща пратеници със заплахи към Хю, което води до споразумение, налагащо освобождаването на Луи и възстановяването му като крал на Франция.

Междувременно в Англия Едмънд се опитва да продължи голяма част от административното, правното и образователното наследство, оставено от брат му Ателстан. Това включва възраждане на латинския език, както и значително увеличаване на уелското книгоиздаване, което води до разцвет на академичната дейност при управлението на Едмънд.

Освен това английската бенедиктинска реформа, основна религиозна сила, постига напредък по време на кралстването му. На път за Шотландия Едмънд посещава светилището на свети Кътбърт и дава подаръци в знак на уважение. Освен това по това време все повече жени от аристократичен произход се насочват към живот, посветен на религията: сред тях е Уинфлейд, майката на първата съпруга на Едмънд.

В личния си живот Едмънд се жени два пъти - първо за Елджифу Шафтсбъри, от която има три деца - две момчета и едно момиче. Двамата синове, Едвиг и Едгар, са предопределени да наследят трона, въпреки че след смъртта на Едмънд те са твърде млади, за да го наследят, и така той ще бъде наследен от по-малкия си брат Едред.

Голяма част от краткото управление на Едмунд е заета от заплахата на викингите, която продължава да доминира в управлението на следващите крале.

По време на шестгодишния си мандат като монарх Едмънд прави всичко възможно, за да запази териториалното, дипломатическото и административното наследство, оставено от брат му.

За съжаление, усилията му са прекъснати, когато на празника на Свети Августин през май 946 г. е намушкан с нож в кавга в Паклечърч в Глостър.

След като царуването му е трагично прекъснато, а синовете му са твърде млади, за да го наследят, тронът е предаден на по-малкия му брат Еадред, друг англосаксонски крал, който, както и брат му преди него, се посвещава на защитата и разширяването на саксонските земи срещу езическите сили на викингите.

Джесика Брейн е писателка на свободна практика, специализирана в областта на историята. Живее в Кент и е любителка на всичко историческо.