Робърт Бърнс е най-обичаният шотландски поет, който се възхищава не само на стиховете си и великите си любовни песни, но и на характера си, на високия си дух, на това, че "не се е подчинявал на кира", че е пиел много и е бил женкар! Той става известен като поет, когато е на 27 години, а начинът му на живот, свързан с вино, жени и песни, го прави известен в цяла Шотландия.

Той е син на фермер и е роден във вила, построена от баща му, в Alloway в Ayr. Тази вила днес е музей, посветен на Бърнс.

Като момче той винаги е обичал историите за свръхестественото, разказвани му от една стара вдовица, която понякога помагала във фермата на баща му, а когато Бърнс достига зряла възраст, превръща много от тези истории в стихотворения.

След смъртта на баща си през 1784 г. Бърнс наследява фермата, но до 1786 г. той изпитва ужасни финансови затруднения: фермата не е успешна, а той е забременил две жени. Бърнс решава да емигрира в Ямайка и за да събере парите, необходими за това пътуване, през 1786 г. публикува своите "Стихотворения на шотландски диалект", които имат незабавен успех. Той е убеден да не напуска Шотландия отД-р Томас Блеклок и през 1787 г. е публикувано издание на стихотворенията в Единбург.

Оженва се за Жан Армор през 1788 г. - тя е една от многото му жени в ранния му живот. Тя е много снизходителна съпруга, приема и поема отговорността за всички деца на Бърнс, както законни, така и незаконни. Най-голямото му дете, първата от трите незаконни дъщери, наречени Елизабет, е посрещнато със стихотворението "Welcome to a Bastard Wean".

Купува ферма Елисланд на брега на река Нит близо до Дъмфрис, но за съжаление фермата не просперира и през 1791 г. Бърнс спира да се занимава със земеделие и става екскурзиант на пълен работен ден.

Скоро възниква проблем, тъй като постоянният доход от тази работа му дава възможност да продължи да пие, което отдавна е негова слабост.

Една от най-важните литературни задачи, които започва да изпълнява (труд по любов, тъй като не получава никакво заплащане за работата), са песните му за Шотландския музикален музей. Бърнс предоставя над 300 песни, много от които са негова авторска творба, а други са базирани на по-стари стихове.

По това време той написва само за един ден най-известната си дълга поема "Там О'Шантър". "Там О'Шантър" е историята на човек, който смущава заговор на вещици в кирха в Алоуей и трябва да бяга, за да спаси живота си, на старата си сива кобила Мег. Най-бързата вещица, Кати Сарк (Кати Сарк означава къса долна дреха), почти го хваща край река Дун, но течащата вода я прави безсилна и въпреки че успява дада хване опашката на Мег, Там избягва по моста.

Бърнс умира на 37-годишна възраст от ревматична треска, с която се заразява, след като заспива на пътя (след особено силен запой) в проливен дъжд. Последното дете на Бърнс всъщност се ражда по време на погребалната му служба.

Бърнс никога няма да бъде забравен, тъй като стиховете и песните му все още са толкова популярни в Шотландия, колкото и при написването им.

Нощта на Бърнс е голям повод на 25 януари, когато по целия свят се провеждат много вечери, посветени на паметта му. Ритуалът на вечерята на Бърнс е започнат от близки приятели на Робърт Бърнс няколко години след смъртта му и форматът остава до голяма степен непроменен и днес, като започва с покана от председателя на вечерята към събралата се компания да посрещне хагиса. Стихотворението "За хагиса" еСлед това се вдига тост с чаша уиски за хагиса. Вечерта завършва с възторжено изпълнение на "Auld Lang Syne".

Духът му продължава да живее!