Съвременните посетители на Уинчестър в графство Хемпшир не могат да не се потопят в историята, докато се разхождат по старинните улици на този малък град. Малцина обаче осъзнават, че някои от първите заселници на Уинчестър са пристигнали там преди повече от 2000 години.

Първите постоянни жители на Уинчестър изглежда са пристигнали през желязната епоха, някъде около 150 г. пр.н.е., като са основали крепост на хълм и търговско селище в западния край на съвременния град. През следващите около двеста години Уинчестър остава изключителен дом на келтското племе белги.

Малко след като римляните се приземили в Ричбъроу в Кент през 43 г. от н.е., легионерите с помощни войски преминали през цяла Южна Британия, превземайки при необходимост крепости от желязната епоха и налагайки римско управление на местното население.

Доказателствата обаче сочат, че племето бегае от Уинчестър може би е посрещнало нашествениците с отворени обятия. Изглежда, че крепостта на бегае се е разпаднала много години преди пристигането на римляните. Освен това нашествениците римляни дори не са се чувствали достатъчно застрашени, за да създадат военна крепост в района, от която да контролират бунтуващите се местни жители.

Римляните обаче започват да строят свой собствен "нов град" в Уинчестър, известен като Venta Belgarum, или пазар на белгите. Този римски нов град се развива през вековете на окупация и се превръща в столица на региона, като улиците са разположени в мрежа, за да поберат великолепните къщи, магазини, храмове и обществени бани. През III в. дървените градски укрепления са заменени скаменни стени, по това време Уинчестър се е простирал на почти 150 акра, което го прави петия по големина град в римска Британия.

Заедно с други римско-британски градове Уинчестър започва да губи значението си около IV в. И изглежда, че нещата приключват почти внезапно, когато през 407 г. от н.е., когато империята им се разпада, последните римски легиони са изтеглени от Британия.

За сравнително кратък период от време след това изтегляне тези някога важни оживени градове и културни центрове изглеждат просто изоставени.

През останалата част от пети век и началото на шести век Англия навлиза в т.нар. Тъмните векове По време на тези Тъмните векове че англосаксонците се установяват в Южна и Източна Англия.

Около 430 г. от н.е. в Англия пристигат множество германски преселници - юти от полуостров Ютланд (днешна Дания), англи от Анжелн в югозападна Ютландия и сакси от северозападна Германия. През следващите около сто години кралете на нашествениците и техните армии създават свои кралства. Повечето от тези кралства са оцелели и до днес и са по-известни като английските графства; Кент (юти),Източна Англия (източноанглийски), Съсекс (южносаксонски), Среден Съсекс (средносаксонски) и Уесекс (западносаксонски).

Именно саксонците наричат римското селище "цестер" и така в западносаксонския Уесекс Venta Belgarum става Venta Caester, след което се променя на Wintancaester и накрая се превръща в Winchester.

От 597 г. след Хр. новата християнска вяра започва да се разпространява в Южна Англия и в средата на VII в. в рамките на римските стени на Уинчестър е построена първата християнска църква - Старият минстър. Няколко години по-късно, през 676 г., епископът на Уесекс премества седалището си в Уинчестър и така Старият минстър се превръща в катедрала.

Въпреки че е роден в Уонтейдж, Бъркшир, най-известният син на Уинчестър е Алфред "Великият". Алфред (Аелфред) става владетел на западните сакси, след като заедно с брат си побеждава датските викинги в битката при Ашдаун. През 871 г., на крехката възраст от 21 години, Алфред е коронован за крал на Уесекс и основава Уинчестър като своя столица.

За да защити кралството си от датчаните, Алфред организира отбраната на Уесекс. Той построява флот от нови бързи кораби, за да се защити от нападения откъм морето. Организира местната милиция в "сили за бързо реагиране", за да се справи с нападателите от сушата, и започва програма за изграждане на укрепени селища в цяла Англия, от които тези сили да се събират за защита.

Затова саксонският Уинчестър е възстановен, а улиците му са разположени в мрежа, хората са насърчени да се заселят там и скоро градът отново процъфтява. Както подобава на столица в последвалата строителна програма, са основани Ню Минстър и Нъннаминстър. Заедно те бързо се превръщат в най-важните центрове на изкуството и науката в Англия.

През 1066 г., след битката при Хейстингс, вдовицата на крал Харолд, която била отседнала в Уинчестър, предала града на нахлуващите нормани. Скоро след това Уилям Завоевателя наредил да се възстанови саксонският кралски дворец и да се построи нов замък на запад от града. Норманите били отговорни и за разрушаването на старата катедрала Минстър и започването на строежа нановата сегашна катедрала на същото място през 1079 г.

През ранното Средновековие значението на Уинчестър като значим културен център се потвърждава отново и отново, за което свидетелстват редица кралски раждания, смъртни случаи и бракове, сключени в града.

Състоянието на Уинчестър обаче започва да запада през XII и XIII в., когато властта и престижът му постепенно се прехвърлят към новата столица в Лондон, включително и към преместването на кралския монетен двор.

Катастрофата сполетява Уинчестър през 1348-49 г., когато пристига черната смърт, пренесена от континентална Европа от мигриращи азиатски черни плъхове. Чумата се завръща отново през 1361 г. и след това на редовни интервали в продължение на десетилетия. Смята се, че повече от половината от населението на Уинчестър може да е загинало от болестта.

През по-голямата част от Средновековието съдбата на Уинчестър се е дължала на вълнената промишленост, тъй като местната вълна първо се е почиствала, тъкала, боядисвала, превръщала в плат и след това се е продавала нататък. Но в условията на засилена конкуренция на вътрешния пазар тази промишленост също запада, толкова драматично, че според оценки към 1500 г. населението на града е намаляло до около 4000 души.

Населението намалява още повече, когато през 1538-39 г. Хенри VIII разпуска трите манастирски институции в града, като продава земите, сградите и другите им притежания на този, който предложи най-високата цена.

По време на Английската гражданска война Уинчестър преминава няколко пъти в ръцете на краля. Вероятно поради близката си връзка с кралската фамилия обаче местните жители първоначално подкрепят краля. В един от заключителните актове на този дълъг и кървав конфликт хората на Кромуел разрушават замъка Уинчестър, предотвратявайки повторното му попадане в ръцете на роялистите.

С население от около 35 000 души Уинчестър днес е тих и спокоен пазарен град. Докато се разхождате по улиците му днес обаче, няма как да не забележите, че с едно голямо и много по-малки напомняния се разхождате из някогашната древна столица на Англия.

Как да стигнем дотук

До Уинчестър се стига лесно както по шосе, така и с влак.За повече информация вижте нашия пътеводител за Великобритания.

Препоръчани обиколки

Препоръчваме ви литературната обиколка на Уинчестър - двучасова разходка, в която ще научите как крал Артур, Томас Харди и Джейн Остин имат литературни корени в града.

Римски обекти

Англосаксонски обекти във Великобритания

Катедрали във Великобритания

Музей s

Разгледайте нашата интерактивна карта на музеите във Великобритания, за да видите подробности за местни галерии и музеи.

Замъци в Англия