През 829 г. Егберт става осмият бретвалд на Британия - термин, с който се обозначава, че е владетел на многобройните кралства на Англия - забележително постижение във време на съперничество между многобройните англосаксонски територии, всяка от които се бори за власт, земя и надмощие.

Егберт, подобно на много саксонски владетели, твърди, че произхожда от благороден род, който може да се проследи до Сердика, основателя на рода Уесекс. Баща му Елхмунд е крал на Кент през 784 г., но управлението му не привлича голямо внимание в англосаксонските хроники, тъй като е засенчено от нарастващата власт на крал Офа от кралство Мерсия.

Това е време, в което властта на Мерсия достига своя връх по време на управлението на крал Офа, в резултат на което съседните кралства често се оказват доминирани от внушителната и нарастваща сила на хегемонията на Мерсия.

В Уесекс обаче крал Синеулф успява да запази известна степен на автономия от крайния контрол на Офа. За съжаление през 786 г. крал Синеулф е убит и макар че Егберт е претендент за трона, неговият роднина Беорхтрик взема короната въпреки протестите на Егберт.

Egbert

След като бракът на Беорхтрик с дъщерята на крал Офа, Еадбур, затвърждава властта му и съюза му с Офа и кралство Мерсия, Егберт е принуден да замине в изгнание във Франция.

Изгонен от Англия, Егберт прекарва няколко години във Франция под покровителството на император Карл Велики. Тези години на формиране се оказват най-полезни за Егберт, тъй като той получава там своето образование и обучение, както и прекарва известно време в служба на армията на Карл Велики.

Освен това той се оженил за франкска принцеса на име Редбурга и имал двама сина и една дъщеря.

Макар че остава в безопасност във Франция през цялото управление на Беорхтрик, завръщането му в Британия е неизбежно.

През 802 г. обстоятелствата на Егберт се променят, тъй като новината за смъртта на Беортрик означава, че Егберт най-накрая може да завладее кралство Уесекс с ценната подкрепа на Карл Велики.

Междувременно Мерсия гледала на това с опозиция, нежелаейки да види как Егберт запазва известна независимост от кралството на Офа.

Желаейки да се изяви, Егберт планира да разшири властта си отвъд пределите на Уесекс и затова поглежда на запад към Думнония, за да приобщи местните брити към владенията си.

Така Егберт предприема нападение през 815 г. и успява да завладее обширни територии в Западна Британия, за да стане господар на корнуолците.

С нова победа зад гърба си Егберт не спира завоевателните си планове; напротив, той се опитва да се възползва от привидно намаляващата мощ на Мерсия, която е достигнала своя връх и сега е в упадък.

Моментът за завземане на властта е перфектен и през 825 г. се състои една от най-значимите битки в англосаксонския период и определено в кариерата на Егберт. Битката при Елендун, състояла се близо до Суиндън, официално приключва периода на господство на Мерсийското кралство и поставя началото на нова динамика на властта, в която Егберт е в центъра на вниманието.

В битката при Елендун Егберт постига решителна победа срещу тогавашния крал на Мерсия Беорнвулф.

Желаейки да се възползва от успеха си, той изпраща сина си Етелвулф с армия на югоизток, където завладява Кент, Есекс, Съри и Съсекс - области, които преди това са били доминирани от Мерсия. В резултат на това кралството почти удвоява размера си, променя политическата ситуация и поставя началото на нова ера за кралство Уесекс.

Междувременно унизителното поражение на Беорнвулф подбужда към бунт срещу властта на мерсианците, в който се включват източните англи, които са съюзници на Уесекс и се сражават срещу властта на мерсианците, като побеждават. След като независимостта им е осигурена, опитите на Беорнвулф да задържи източните англи довеждат до смъртта му и засилват властта на Егберт над югоизточните части и териториите, които преди това са били под властта наМерсия.

След като политическият пейзаж се пренарежда в полза на Егберт, той прави още една решителна маневра през 829 г., когато окупира самото кралство Мерсия и сваля от власт крал Уиглаф (новия крал на Мерсия), принуждавайки го да отиде в изгнание. В този момент той става владетел на Англия, а върховенството му е признато от Нортумбрия.

Макар че контролът му не е предназначен да продължи дълго, Егберт прави големи крачки в преобръщането на епохата на мерсианско господство и трайно нарушава хегемонията, на която кралството се е наслаждавало толкова дълго време.

Въпреки новопридобития си статут на "бретвалда" той не успява да задържи толкова значителна власт за дълго и само след година Уиглаф е възстановен и отново отвоюва Мерсия.

Щетите обаче вече били нанесени и Мерсия никога не успяла да си възвърне статута, който имала някога. Независимостта на Източна Англия и контролът на Егберт над югоизточната част на страната останали.

Егберт въвежда ново политическо измерение и узурпира господстващата власт в Мерсия.

През последните години от управлението му обаче от другата страна на водата се появила още по-зловеща заплаха. Пристигналите с дълги лодки и със страховита репутация викинги били на път да преобърнат Англия и нейните кралства с главата надолу.

След като през 835 г. викингите започват набези на остров Шепи, тяхното присъствие изглежда все по-опасно за териториалните владения на Егберт.

През следващата година е принуден да участва в битка при Кархамптън, в която участват екипажите на 35 кораба и която завършва с голямо кръвопролитие.

За да се влошат още повече нещата, келтите от Корнуол и Девън, чиито територии са завладени от Егберт, избират този момент, за да се разбунтуват срещу властта му и да се присъединят към викингските пълчища.

През 838 г. това вътрешно и външно напрежение най-накрая се проявява на бойното поле при Хингстън Даун, където корнуолски и викингски съюзници се сражават срещу западносаксонците, водени от Егберт.

За нещастие на корнуолските бунтовници последвалата битка довежда до победа на краля на Уесекс.

Борбата с викингите обаче далеч не е приключила, но за Егберт стремежът му да си осигури властта и да възстанови загубите си от Мерсия най-накрая е постигнат.

Само година след битката, през 839 г., крал Егберт починал и оставил сина си Етелвулф да наследи мантията му и да продължи борбата срещу викингите.

Егберт, крал на Уесекс, оставя след себе си могъщо наследство, като неговите потомци са предопределени да управляват Уесекс, а по-късно и цяла Англия до XI век.

Крал Егберт успява да се превърне в един от най-значимите владетели в Англия и предава този престиж на следващите поколения, които продължават борбата за надмощие.

Джесика Брейн е писателка на свободна практика, специализирана в областта на историята. Живее в Кент и е любителка на всичко историческо.