"Кралицата на пустинята" и "Лорънс Арабски" са само някои от имената, които се приписват на безстрашната пътешественичка Гетруда Бел. Във време, когато ролята на жената все още е била предимно домашна, Бел доказва какво може да постигне една успяла жена.

Гертруда Бел се превръща в ключова фигура в Британската империя, известна пътешественичка и писателка, чиито задълбочени познания за Близкия изток се оказват решаващи за нея.

Влиянието ѝ, особено в днешен Ирак, е толкова голямо, че тя е известна като "един от малкото представители на правителството на Негово Величество, които арабите помнят с нещо подобно на обич". Нейните знания и решения се ползват с доверието на някои от най-важните британски правителствени служители, което помага за определянето на един регион, както и за откриването на нови пътища като жена, упражняваща власт всъщата сфера като колегите си мъже.

Като жена, която се стреми да реализира собствените си амбиции, тя се възползва изключително много от насърчението и финансовата подкрепа на семейството си. Родена е през юли 1868 г. в Уошингтън Ню Хол в графство Дърам в семейство, за което се твърди, че е шестото най-богато в страната.

Гертруда на 8 години с баща си

Въпреки че губи майка си в много ранна възраст, баща ѝ, сър Хю Бел, 2-ри баронет, става важен наставник през целия ѝ живот. Той е богат собственик на мелница, а дядо ѝ е индустриалецът сър Айзък Лоутиън Бел, също либерален член на парламента по времето на Дизраели.

И двамата мъже в живота ѝ оказват важно влияние върху нея, тъй като още от ранна възраст тя е изложена на интернационализъм и задълбочени интелектуални дискусии. Освен това се твърди, че мащехата ѝ Флорънс Бел е оказала силно влияние върху идеите на Гертруд за социална отговорност - нещо, което по-късно ще се прояви в работата ѝ в днешен Ирак.

От тази основа и семейна подкрепа Гертруда получава престижно образование в Queen's College в Лондон, последвано от Lady Margaret Hall в Оксфорд, където изучава история. Тук тя за първи път влиза в историята като първата жена, завършила съвременна история с първокласна диплома с отличие само за две години.

Малко след това Бел започва да се отдава на страстта си към пътуванията, когато придружава чичо си сър Франк Ласелс, британски министър в Техеран, Персия. Именно това пътуване се превръща във фокус на книгата ѝ "Персийски картини", съдържаща документиран разказ за пътуванията ѝ.

През следващото десетилетие й е съдено да пътува по света, да посети многобройни места, като същевременно усвоява различни нови умения, овладявайки френски, немски, арабски и персийски език.

Освен лингвистичните си познания, тя проявява и страст към алпинизма, като прекарва няколко лета в изкачване на Алпите. Нейната отдаденост е очевидна, когато през 1902 г. едва не губи живота си, след като заради коварните метеорологични условия виси 48 часа на въже. Пионерският ѝ дух остава непоколебим и скоро тя прилага безстрашното си отношение към нови амбиции, този път вБлизкия изток.

Обиколките ѝ из Близкия изток през следващите дванадесет години вдъхновяват и обучават Бел, който прилага знанията ѝ по време на Първата световна война.

Неустрашима, решителна и без да се страхува да оспорва ролите на половете по онова време, Бел предприема понякога опасни пътувания, които са физически трудни и потенциално опасни. Въпреки това апетитът ѝ за приключения не намалява страстта ѝ към модата и лукса, тъй като се твърди, че тя пътува със свещници, сервиз от Wedgwood и модни дрехи за вечерта.любовта към комфорта, осъзнаването на заплахите я кара да крие оръжия под роклята си за всеки случай.

През 1907 г. тя издава една от многото си публикации, в които подробно описва наблюденията и преживяванията си в Близкия изток, озаглавена "Сирия: пустинята и посевите", в която подробно и интригуващо описва някои от най-важните места в Близкия изток.

През същата година тя се насочва към друга своя страст - археологията - наука, към която проявява интерес по време на пътуване до древния град Мелос в Гърция.

Сега тя често пътува и посещава Близкия изток, придружавайки сър Уилям Рамзи по време на разкопките на Бинбирклисе - място в Османската империя, известно с руините на византийски църкви.

В друг случай едно от нейните безстрашни пътувания я отвежда покрай река Ефрат, което позволява на Бел да открие още руини в Сирия, документирайки откритията си с бележки и снимки.

Страстта ѝ към археологията я отвежда в района на Месопотамия, понастоящем част от днешен Ирак, но също така и части от Сирия и Турция в Западна Азия. Тук тя посещава руините на Ухайдир и пътува до Вавилон, преди да се върне в Кархемиш. Във връзка с археологическата си документация тя се консултира с двама археолози, единият от които е Т. Е. Лорънс, който по това време еасистент на Реджиналд Кембъл Томпсън.

Докладът на Бел за крепостта Ал-Ухайдир е първото задълбочено наблюдение и документация за обекта, който служи като важен пример за абасидска архитектура, датиращ от 775 г. Предстоят плодотворни и ценни разкопки, разкриващи комплекс от зали, дворове и жилищни помещения, разположени в отбранителна позиция по ключов древен търговски път.

Нейната страст и нарастващите ѝ познания за историята, археологията и културата на региона стават все по-очевидни, докато последното ѝ пътуване в Арабския полуостров през 1913 г. я отвежда на 1800 мили през полуострова, като се сблъсква с опасни и враждебни условия.

Тъй като голяма част от времето ѝ е заето с пътувания, образователни занимания и развлечения, тя никога не се омъжва и няма деца, въпреки че има афера с няколко души от британската колониална администрация, единият от които за съжаление губи живота си по време на Първата световна война.

Макар че личният ѝ живот остава на заден план, страстта ѝ към Близкия изток ще ѝ послужи добре, когато последвалият глобален конфликт по време на Първата световна война ще изисква разузнаване от хора, които познават региона и неговите жители.

Бел е идеалният кандидат и скоро си проправя път в колониалните редици, откривайки нови пътища, както е направила в университета, за да стане единствената жена, работеща за британците в Близкия изток.

Гертруд Бел със сър Уинстън Чърчил, Т. Е. Лорънс и други делегати на конференцията в Кайро през 1921 г.

Нейните пълномощия са от съществено значение за британския колониален успех - като жена, която владее няколко местни езика и е пътувала достатъчно често, за да свикне с племенните различия, местната лоялност, игрите за власт и т.н., нейната информация е безценна.

Дотолкова, че някои от нейните публикации са използвани в британската армия като своеобразен пътеводител за новите войници, пристигащи в Басра.

До 1917 г. тя работи като главен политически служител на британския резидент в Багдад, предоставяйки на колониалните служители своите местни познания и опит.

По време на службата си в британската армия в Близкия изток се запознава и с Т. Е. Лорънс, докато работи в Арабското бюро в Кайро, събирайки разузнавателна информация за Османската империя.

Британските опити за победа над Османската империя са значително трудни и претърпяват многобройни поражения, докато Лорънс не стартира плана си за набиране на местни араби, за да изтласка османците от региона. Този план е подкрепен и подпомогнат не от кого да е, а от Гертруда Бел.

В крайна сметка този план се осъществява и британците стават свидетели на разгрома на една от най-могъщите и всеобхватни империи през последните няколко века - Османската империя.

Въпреки че войната е приключила, нейното влияние и интерес към региона не са намалели, тъй като тя поема нова роля като секретар по въпросите на Изтока. Тази позиция е на посредник между британците и арабите, което води до публикуването на книгата ѝ "Самоопределение в Месопотамия".

Тези познания и опит довеждат до включването ѝ в Мирната конференция през 1919 г. в Париж, последвана от конференцията през 1921 г. в Кайро, на която присъства Уинстън Чърчил.

Конференция в Кайро през 1921 г.

В рамките на следвоенната си роля тя играе ключова роля в оформянето на съвременната държава Ирак, като поставя началото на границите и назначава бъдещия лидер крал Фейсал през 1922 г.

Отдадеността ѝ към региона продължава, тъй като тя желае да запази богатото културно наследство на Ирак и до края на живота си се посвещава на тази задача.

Новият лидер, крал Файсал, дори назначава Гертруда Бел за директор на антиките в новия Национален музей на Ирак в Багдад. Музеят е открит през 1923 г., като голяма част от създаването, колекциите и каталогизирането му се дължи на Бел.

Участието ѝ в музея се оказва последният ѝ проект, тъй като тя умира от свръхдоза сънотворни в Багдад през юли 1926 г. Влиянието ѝ е толкова голямо, че крал Файсал ѝ организира военно погребение и тя е погребана в Британското гражданско гробище в Багдад - достойна почит към една жена, която е посветила и прекарала голяма част от живота си, погълната от културата и наследството наБлизкия изток.

Джесика Брейн е писателка на свободна практика, специализирана в областта на историята. Живее в Кент и е любителка на всичко историческо.