Жителите на Лондон, които са успели да преживеят Голямата чума през 1665 г., сигурно са си мислели, че 1666 г. може да бъде само по-добра и не може да бъде по-лоша!

Бедните души... те не са могли да си представят новото бедствие, което щеше да ги сполети през 1666 г.

Пожар избухва на 2 септември в пекарната на краля в Пудинг Лейн близо до Лондонския мост. В онези дни пожарите са били често срещано явление и скоро са били потушавани. Всъщност, когато лорд-кметът на Лондон сър Томас Блъдуърт се събужда, за да му съобщят за пожара, той отговаря: "Пич! Една жена може да го изпикае!". Лятото обаче е било много горещо и не е имало дъжд в продължение на седмици, така чев резултат на това дървените къщи и сгради бяха сухи като дърво.

Огънят скоро взел връх: 300 къщи бързо се срутили, а силният източен вятър разпространил пламъците още повече, прескачайки от къща на къща. Огънят преминал през дефилето от улици, застлани с къщи, чиито горни етажи почти се допирали до тесните криволичещи улички. Опитите да се овладее пожарът с помощта на кофи бързо се провалили. В града започнала да се разпространява паника.

Докато пожарът бушуваше, хората се опитваха да напуснат града и се спускаха към Темза, за да избягат с лодка.

Както често се случва и днес, цари пълен хаос, тъй като хиляди "туристи" от селата идват да видят бедствието. Самюъл Пепис и Джон Ивлин, автори на дневници, дават драматични сведения от първа ръка за следващите няколко дни. Самюъл Пепис, който е служител на Тайния печат, бърза да информира крал Чарлз II. Кралят незабавно нарежда всички къщи по пътя на пожара да бъдатТова беше направено с помощта на куки, но без резултат, тъй като огънят ги изпревари!

На 4 септември половината Лондон е в пламъци. Самият крал се присъединява към пожарникарите, като им подава кофи с вода в опит да потуши пламъците, но огънят продължава да бушува.

В краен случай е използван пушек, за да се взривят къщите, които са били на пътя на пожара, и така да се създаде още по-голяма противопожарна преграда, но звукът от експлозиите е пуснал слухове, че се извършва френско нашествиеһттр://.... още по-голяма паника!!

Докато бежанците се изсипвали от града, катедралата "Сейнт Пол" била обхваната от пламъците. Оловните плочи на покрива се разтопили и се изсипали на улицата като река, а голямата катедрала се срутила. За щастие лондонският Тауър избегнал ада и в крайна сметка пожарът бил овладян, а на 6 септември бил напълно потушен.

Само една пета от Лондон е останала на мястото си! Унищожени са почти всички граждански сгради, както и 13 000 частни жилища, но за учудване са загинали само шестима души.

Стотици хиляди хора остават без дом. 89 енорийски църкви, Гилдхол, множество други обществени сгради, затвори, пазари и 57 зали са вече само изгорели черупки. Материалните загуби се оценяват на 5-7 милиона паунда. Крал Чарлз дава на пожарникарите щедра сума от 100 гвинеи, която да си поделят. Не за последен път нацията ще почете своите смелипожарникари.

Непосредствено след пожара един беден и луд френски часовникар на име (Лъки) Юбер признава, че е предизвикал пожара умишлено: правосъдието е бързо и той бързо е обесен. Малко по-късно обаче се разбира, че той не е могъл да го предизвика, тъй като по това време не е бил в Англия!

Въпреки че Големият пожар е катастрофа, той прочиства града. Пренаселените и изпълнени с болести улици са унищожени и се появява нов Лондон. На мястото, където е започнал пожарът, в Пудинг Лейн е издигнат паметник, който може да се види и днес, като напомня за онези ужасни дни през септември 1666 г.

Сър Кристофър Рен получава задачата да построи отново Лондон и неговият шедьовър - катедралата "Сейнт Пол" - е започнат през 1675 г. и завършен през 1711 г. В памет на сър Кристофър в катедралата има надпис, който гласи: "Si Monumentum Requiris Circumspice" - "Ако търсите паметника му, огледайте се".

Рен възстановява и 52 от църквите в града, а работата му превръща лондонското сити в града, който познаваме днес. Горната карта, за която се твърди, че е копие на оригинала, показва плана на сър Кристофър Рен за възстановяване на града след Големия пожар в Лондон. Обърнете внимание на изображението в долния ляв ъгъл на Темзис, речния бог, на когото е кръстена река Темза. В горния ляв ъгълмитичният феникс подсказва, че и Лондон ще възкръсне от пепелта.

Някои от сградите оцеляват, но само няколко от тях могат да бъдат видени и до днес. Подробности и снимки можете да намерите в статията "Сгради, оцелели след Големия пожар в Лондон".