Не Ватерло, а Петерло!

Англия не е страна на чести революции; някои казват, че това е така, защото времето ни не е подходящо за шествия и бунтове на открито.

Въпреки това, независимо от времето, в началото на XIX в. работещите мъже започват да демонстрират по улиците и да искат промени в трудовия си живот.

През март 1817 г. шестстотин работници тръгват от северния град Манчестър на поход до Лондон. Тези демонстранти стават известни като "одеялата", тъй като всеки от тях носи по едно одеяло. Одеялото се носи, за да се стопли през дългите нощи на пътя.

Само един "Бланкетър" успява да стигне до Лондон, тъй като лидерите са хвърлени в затвора, а "редиците" бързо се разпръсват.

През същата година Джеремая Брандрет повежда двеста работници от Дербишър към Нотингам, за да участват в общо въстание. То не е успешно и трима от водачите са екзекутирани за държавна измяна.

Но през 1819 г. в Манчестър се провежда по-сериозна демонстрация на "Сейнт Питър Фийлдс".

В този августовски ден, на 16 август, голяма група хора, наброяваща около 60 000 души, носещи знамена с лозунги срещу законите за царевицата и в подкрепа на политическите реформи, провеждат събрание в Сейнт Питърс Фийлдс. Основното им искане е да получат право на глас в парламента, тъй като по това време индустриалният север е слабо представен. В началото на 19 век само 2% от британците имат право на глас.

Магистратите по онова време са разтревожени от размера на събранието и нареждат да бъдат арестувани основните оратори.

Опитвайки се да се подчинят на заповедта, Манчестърската и Салфордската йеоманрия (любителска кавалерия, използвана за защита на дома и поддържане на обществения ред) се впуска в тълпата, като поваля една жена и убива едно дете. В крайна сметка е задържан Хенри "Ораторът" Хънт, радикален оратор и агитатор по онова време.

Тогава 15-ият хусарски полк на краля, кавалерийски полк от редовната британска армия, е призован да разпръсне протестиращите. Набрани саби, те атакуват масовото събиране и в последвалата обща паника и хаос са убити единадесет души, а около шестстотин са ранени.

Манчестърската йеоманрия атакува в Питърлу

Името "Петерлу" се появява за първи път в местен вестник в Манчестър няколко дни след клането. Името има за цел да осмее войниците, които са нападнали и убили невъоръжени цивилни, сравнявайки ги с героите, които наскоро са се сражавали и са се завърнали от бойното поле при Ватерло.

"Клането" предизвиква голямо обществено възмущение, но тогавашното правителство застава на страната на магистратите и през 1819 г. приема нов закон, наречен "Шестте закона", за да контролира бъдещи вълнения.

Шестте закона не са популярни; те консолидират законите срещу по-нататъшни безредици, които според тогавашните магистрати предвещават революция!

Хората гледат с тревога на тези шест закона, тъй като те позволяват всяка къща да бъде претърсвана без съдебна заповед по подозрение, че съдържа огнестрелно оръжие, а публичните събрания са практически забранени.

Периодичните издания се облагат с толкова високи данъци, че цените им са недостъпни за по-бедните слоеве, а магистратите получават правото да конфискуват всяка литература, която се смята за подстрекателска или богохулна, и всяко събрание в енория, на което присъстват повече от петдесет души, се смята за незаконно.

Шестте закона предизвикват отчаяна реакция и човек на име Артър Тистлууд планира това, което става известно като заговора на улица "Като" .... - убийството на няколко министри от кабинета по време на вечеря.

Заговорът се проваля, тъй като един от заговорниците е шпионин и информира своите господари, министрите, за заговора.

Той е заловен, признат за виновен в държавна измяна и обесен през 1820 г.

Съдебният процес и екзекуцията на Тистлууд представляват последния акт от дългата поредица от сблъсъци между правителството и отчаяните протестиращи, но общото мнение е, че правителството е отишло твърде далеч, като е аплодирало "Петерлу" и е приело Шестте закона.

В крайна сметка в страната настъпва по-трезво настроение и революционната треска окончателно утихва.

Днес обаче е широко признато, че клането в Питър проправя пътя към Големия реформаторски закон от 1832 г., който създава нови депутатски места, много от които в индустриалните градове на Северна Англия. Значителна стъпка в даването на право на глас на обикновените хора!