Херцогът на Уелингтън, може би най-великият военен герой на Великобритания, в очите на майка си е катастрофа!

Майка му графиня Морнингтън смята Артър Уелсли за неудобно дете. Тя заявява: "Кълна се в Бога, че не знам какво ще правя с неудобния си син Артър." Колко ли може да греши една майка?

Двамата му по-големи братя са блестели в училище в Итън, а той не, затова в краен случай е изпратен във френска военна академия с надеждата, че ще стане "сносен" войник. Минават няколко години, докато се прояви военният му талант, но през 1787 г. той е произведен в чин и след това с помощта на влиянието на семейството си и няколко години в Ирландия става командващ британските сили срещуМаратските принцове в Индия през 1803 г.

През 1805 г. Уелсли се завръща у дома с рицарско звание, жени се за детската си любов Кити Пакенхам и влиза в Камарата на общините.

По това време британският принос във войната срещу Наполеон се състои главно от успешни военноморски операции, но Полуостровната война ангажира британската армия в много по-голям мащаб. Тази война превръща Артър Уелсли в герой.

През 1809 г. той отива в Португалия и с помощта на португалски и испански партизани прогонва французите през 1814 г. и преследва врага във Франция. Наполеон абдикира и е изпратен в изгнание на остров Елба. Приветстван от обществеността като герой-победител на нацията, Артър Уелсли е награден с титлата херцог на Уелингтън.

На следващата година Наполеон бяга от Елба и се завръща във Франция, където отново поема контрола над правителството и армията. През юни 1815 г. той навлиза с войските си в Белгия, където лагеруват британската и пруската армия.

На 18 юни на мястото, наречено Ватерло, френската и британската армия се срещат в последната битка. Уелингтън нанася съкрушително поражение на Наполеон, но победата му коства зашеметяващ брой жертви. Казват, че Уелингтън се разплакал, когато научил за броя на убитите през този ден. Британците са понесли 15 000 жертви, а французите - 40 000.

Това е последната битка на Уелингтън. Той се връща в Англия и отново започва политическата си кариера, като в крайна сметка през 1828 г. става министър-председател.

"Железният херцог" не се поддаваше на доминиране или заплахи от никого, а отговорът му на една отхвърлена любовница, която заплашила да публикува любовните писма, които ѝ е писал, бил: "Публикувай и бъди проклет!"

Кралица Виктория много разчитала на него и когато била загрижена за врабчетата, които се били загнездили на покрива на частично завършения Кристален дворец, поискала от него съвет как да се отърве от тях. Отговорът на Уелингтън бил кратък и точен: "Врабчета, госпожо." Той бил прав, защото до откриването на Кристалния дворец от кралицата всички те били изчезнали!

Той умира в замъка Уолмър в Кент през 1852 г. и му е оказана честта да бъде погребан с държавно погребение. Това е великолепно събитие, което е достойна почит към един велик военен герой. Железният херцог е погребан в катедралата "Сейнт Пол" до друг британски герой - адмирал лорд Нелсън.

Майката на Уелингтън не би могла да греши повече за най-малкия си син!