Наричана "Ангелът на затворите", Елизабет Фрай е жена от XIX в., която води кампания за реформа на затворите и социална промяна с твърдост, вдъхновяваща бъдещите поколения да продължат доброто ѝ дело.

Знаме на Лигата за суфражизъм на художниците в чест на реформаторката в затворите Елизабет Фрай, 1907 г.

Родена е на 21 май 1780 г. в семейство на известни квакери от Норич, баща ѝ Джон Гърни работи като банкер, а майка ѝ Катрин е член на семейство Баркли - семейството, основало банка "Барклис".

Семейство Гърни е изключително известно в региона и е отговорно за голямото развитие на Норич. Богатството на семейството е толкова голямо, че през 1875 г. то е олицетворено в популярната култура от Гилбърт и Съливан с цитат от "Процесът на журито", според който "най-после станах толкова богат, колкото Гърни".

Не е изненадващо, че младата Елизабет е имала очарователен живот, израствайки в Ърлхем Хол заедно с братята и сестрите си.

Призванието на Елизабет към Христос се проявява още от ранна възраст, а силата на вярата ѝ по-късно е използвана за провеждане на социална реформа.

Вдъхновена от проповедите на американския квакер Уилям Савери и други като него, в ранната си възраст Елизабет се посвещава отново на Христос и има мисия да промени нещо.

На двайсетгодишна възраст личният ѝ живот скоро разцъфтява, тъй като среща бъдещия си съпруг Джоузеф Фрай, също банкер и братовчед на известното семейство Фрай от Бристол. Известно с бизнеса си със захарни изделия, те също като семейство Гърни са квакери и често се включват в благотворителни каузи.

На 19 август 1800 г. младата двойка се омъжва и се премества в двореца "Сейнт Милдред" в Лондон, където се ражда многобройно семейство с единадесет деца - петима синове и шест дъщери.

Въпреки че вече е съпруга и майка на пълен работен ден, Елизабет намира време да дарява дрехи на бездомните, както и да служи като служител в Религиозното общество на приятелите.

Истинският прелом в живота ѝ настъпва през 1813 г., когато семеен приятел на име Стивън Грелет я подтиква да посети затвора Нюгейт.

Затвор Нюгейт

При посещението си тя е ужасена от условията, които открива; не може да спре да мисли за затворниците и се връща на следващия ден с провизии.

Някои от тежките условия, на които Елизабет е станала свидетел, включват огромна пренаселеност, а жените, които са били лишени от свобода, са били принудени да вземат децата си със себе си в тези опасни и мъчителни условия на живот.

Пространството беше тясно, с ограничени места за хранене, миене, спане и изпразване; суровата реалност на затворническия свят щеше да бъде потресаваща гледка за Елизабет.

Тъй като затворите бяха пълни до краен предел, мнозина все още очакваха съдебен процес и заедно с тях бяха държани различни хора с изключително различни присъди. Някои от най-ярките разлики включваха жени, обвинени в кражба от пазара, заедно с хора, излежаващи присъда за убийство.

Условията са мрачни и без помощ от външния свят, от благотворителни организации или от собствените им семейства, много от тези жени са изправени пред отчаяния избор да гладуват, да просят или да умрат.

Тези ужасяващи картини остават в съзнанието на Елизабет и тя не може да ги изтрие от съзнанието си, но още на следващия ден се връща с дрехи и храна за някои от жените, които е посетила.

За съжаление, поради лични обстоятелства Елизабет не успява да продължи част от работата си заради финансовите затруднения, които изпитва семейната банка на съпруга ѝ по време на финансовата паника от 1812 г.

За щастие през 1816 г. Елизабет успява да възобнови благотворителната си дейност и се съсредоточава върху женския затвор Нюгейт, като осигурява средства за училище в затвора, в което да се обучават децата, живеещи там заедно с майките си.

Като част от по-широка програма за реформи тя основава Асоциация за подобряване на положението на затворничките в Нюгейт, която предоставя практическа помощ, както и религиозни напътствия и помага на затворничките да открият пътища за работа и самоусъвършенстване.

Елизабет Фрай е имала съвсем различно разбиране за функцията на затвора в сравнение с много от колегите си по онова време. През XIX в. наказанието е било на първо място и строгата система е била единственият метод за непокорните индивиди. В същото време Фрай е вярвала, че системата може да се промени, да насърчи реформата и да осигури по-силна рамка, като всичко това тя се опитва да направи чрезлобиране в парламента, провеждане на кампании и благотворителна дейност.

Някои от по-специфичните изисквания, с които се занимава след многобройните си посещения в затвора, включват осигуряване на разделно настаняване на мъжете и жените, като за затворничките се осигурява женска охрана. Освен това, след като става свидетел на толкова много лица, излежаващи присъди за толкова широк спектър от престъпления, тя се бори за настаняване на престъпниците в зависимост от конкретното престъпление.

Тя съсредоточи усилията си върху това да насърчи жените да придобият нови умения, които да им помогнат да подобрят перспективите си след напускане на затвора.

Елизабет Гърни Фрай чете на затворници в затвора Нюгейт. Лицензирано под Creative Commons Attribution 4.0 International license.

Давала им е практически съвети по хигиенни въпроси, религиозни наставления от Библията, учила ги е на ръкоделие и ги е утешавала в някои от най-трудните им моменти.

Въпреки че някои хора предупреждаваха Фрай за опасностите, които могат да я сполетят при посещението на такива бърлоги на беззаконието, тя прие това преживяване с лекота.

Загрижеността на Елизабет Фрай за благосъстоянието и преживяванията на затворниците в рамките на затворническата стена се разпростира и върху обстоятелствата при транспортирането им, което често включва разхождане в каруца по улиците и блъскане от жителите на града.

За да спре подобно зрелище, Елизабет провежда кампания за по-приличен транспорт, като например покрити каруци, и посещава около сто транспортни кораба. В крайна сметка работата ѝ довежда до официалното премахване на транспорта през 1837 г.

Тя остава твърдо решена да стане свидетел на осезаема промяна в структурата и организацията на затворите. Дотолкова, че в публикуваната си книга "Затворите в Шотландия и Северна Англия" дава подробна информация за нощните си посещения в тези заведения.

Тя дори кани известни личности да дойдат и да се запознаят сами с условията, включително през 1842 г. Фридрих Уилям IV Пруски, който се среща с Фрай в затвора Нюгейт по време на официално посещение, което го впечатлява силно.

Освен това Елизабет се ползва с подкрепата на самата кралица Виктория, която се възхищава на усилията ѝ да подобри живота и условията на най-нуждаещите се.

По този начин работата ѝ помага за повишаване на обществената осведоменост, както и за привличане на вниманието на законодателите в Камарата на общините. По-специално Томас Фауъл Бъкстон, зет на Елизабет, който също е бил депутат от Уеймут, играе важна роля в популяризирането на работата ѝ.

През 1818 г. тя става и първата жена, която предоставя показания пред комисия на Камарата на общините по въпроса за условията в затворите, което в крайна сметка води до приемането на Закона за реформата на затворите от 1823 г.

Кампанията ѝ помогна за промяна на нагласите, тъй като нестандартният ѝ подход започна да дава положителни резултати, което накара някои да повярват, че реториката ѝ за рехабилитация може да бъде по-ефективна.

Тя избира да популяризира идеите си отвъд Ламанша, във Франция, Белгия, Холандия и Германия.

Въпреки че насърчава реформата в затворите, хуманитарните ѝ усилия продължават и в други области, като тя се опитва да се справи с различни социални проблеми.

Тя помага за подобряване на живота на бездомните, като създава приют в Лондон и отваря кухни за бедни, след като вижда трупа на малко дете, което не е оцеляло в жестоката зимна нощ.

Вниманието ѝ е насочено по-специално към подпомагане на жените, особено на изпадналите в беда, като им осигурява жилище и възможности за намиране на други източници на заетост.

Желанието на Елизабет за по-добри общи условия в различните институции включва и предложения за реформи в психиатричните приюти.

Нейният фокус е широкообхватен, като се занимава със социални въпроси, които преди това са били теми табу. Заедно със своите съмишленици квакери тя също така подкрепя и работи с тези, които водят кампании за премахване на робството.

Флорънс Найтингейл

През 40-те години на XIX в. тя основава училище за медицински сестри, за да подобри образованието и стандартите на обучаващите се, като вдъхновява Флорънс Найтингейл, която работи заедно с други медицински сестри, за да помогне на войниците от Кримската война.

Работата на Елизабет Фрай беше изключителна, новаторска и вдъхновяваща за новото поколение, което искаше да продължи нейното добро дело.

През октомври 1845 г. тя умира, а на нейния паметник присъстват повече от хиляда души.По-късно наследството ѝ е признато, когато в началото на 2000-те години тя е изобразена на банкнотата от пет паунда.

Елизабет Фрай е жена, родена в знатно семейство с богатство и разкош, която решава да използва положението си, за да подобри живота на другите, да привлече вниманието към социалните трагедии в страната и да повиши социалното съзнание на обществото, което дотогава е липсвало.

Джесика Брейн е писателка на свободна практика, специализирана в областта на историята. Живее в Кент и е любителка на всичко историческо.