Крал Ателстан е запомнен като велик англосаксонски крал, но може би най-важното е, че мнозина го смятат за първия крал на англичаните, който завършва управлението си, наблюдавайки обширното си кралство.

След като баща му, крал Едуард Старши, умира през юли 924 г., неговият полубрат Елфвард първоначално е признат за крал на Уесекс, но умира три седмици по-късно. Така Ателстан, в светлината на смъртта на баща си и брат си, се възкачва на трона и е коронясан на 4 септември 925 г. в Кингстън на Темза.

Макар че пътят му към кралския престол вече е ненадминат поради смъртта на брат му, не всички са доволни от възкачването му на трона. Въпреки че може да разчита на подкрепата на Мерсия, от Уесекс се противопоставят на управлението му.

Крал Ателстан

С титлата крал задачата на Ателстан е много голяма, тъй като той наследява голяма отговорност от баща си Едуард, който успява да получи контрол над цяла Англия на юг от река Хъмбър.

Ателстан, който очаквал един ден да стане крал, бил добре запознат с военните процедури и натрупал опит в различни кампании срещу викингите, за да се подготви за времето, когато един ден ще управлява.

Освен това се говори, че дядо му Алфред Велики дал на Ателстан подаръци преди смъртта му: алено наметало, колан със скъпоценни камъни и саксонски меч.

Когато Ателстан става крал, отдадеността му на тази роля е очевидна и през цялото си управление той предпочита да не се жени и да няма деца.

След коронясването му през септември 925 г. той почти веднага се сблъсква със заплахи за кралската си власт под формата на бунтовнически заговор за свалянето му от трона почти веднага след възкачването му. Планът е измислен от благородник на име Алфред, който иска да хване новоназначения крал и да го ослепи, за да направи Ателстан вече неподходящ за тази роля. За щастие на Ателстан, този заговор никога не еи той успя да избегне първата заплаха за позицията си.

Скоро Ателстан осъзнава, че за да отблъсне заплахите отвътре и отвън, трябва да използва по-високо ниво на дипломация. Така, в опит да сключи съюз, той предлага на викингския крал Сихтрик от Йорк да се ожени за една от сестрите му в замяна на съгласие никоя от страните да не напада владенията на другата. Въпреки че и двете страни се съгласяват с това споразумение, Сихтрик за съжаление умирасамо година по-късно.

Смъртта на викинга е възприета като възможност от Ателстан, който решава да нахлуе в Йорк, където среща съпротивата на братовчеда на Сихтрик - Гутфрит. За щастие в този случай Ателстан се оказва успешен.

В опит да надгради успеха си, той напада Бамбърг, като по този начин принуждава ръката на графа Еалдред Еалдуфинг, който му се подчинява след нападението.

С нарастването на териториалния си портфейл Ателстан отива още по-далеч и решава да отправи заплаха за война срещу кралете на Севера и Уелс, искайки от тях подчинение в замяна на избягване на война.

Само две години след началото на управлението му, на 12 юли 927 г., на среща близо до Пенрит шотландският крал Константин, крал Хиуел Дда от Дехейбарт и крал Оуейн от Стратклайд се съгласяват да признаят Ателстан за свой владетел, като по този начин осигуряват огромен личен успех за нарастващата власт на Ателстан.

Все още желаещ да надгради успехите си, Ателстан решава да съсредоточи усилията си върху Уелс и в резултат на това в Херефорд се провежда среща, на която кралете на Уелс са принудени да приемат исканията на Ателстан и да го признаят за "mechteyrn" (по-велик крал).

След това той определя границата между Англия и Уелс по река Уайе.

Като част от тези нови отношения Ателстан поискал годишен данък, който бил доста голям и включвал двадесет фунта злато, триста фунта сребро и 25 000 вола.

Макар че двата народа успяват да постигнат крехък мир, недоволството на потиснатите уелсци все още тлее под повърхността, което може би най-ясно е изразено в стихотворението "Pyrdein Vawr".

След като вече малко неща стоят на пътя му, Ателстан продължава усилията си по отношение на това, което нарича Западен Уелс, във връзка с народа на Корнуол. Той утвърждава властта си в Корнуол, основава нов престол и назначава епископ.

Докато разширява още повече военното и политическото си влияние, той надгражда и правните реформи, започнати от дядо му Алфред Велики. Освен това по време на управлението си той прави много, за да демонстрира благочестивия си характер, като създава църкви и се съсредоточава върху създаването на социален ред чрез закона и разпространението на религията.

Освен това се оказва умел в дипломатическите дела и решава да се интересува от политиката на континента, като в някои случаи укрепва връзките чрез браковете на сестрите си.

До началото на 30-те години на ХІХ в. Ателстан се утвърждава като ефективен владетел на Британия, като много малко области остават незасегнати от властта му.

Въпреки това през 934 г., когато в земите му е постигнат относителен мир, той взема решение да нахлуе в Шотландия. По този начин успява да принуди шотландците да започнат политика на умиротворяване, след като армията му опустошава земите на шотландските крале. Въпреки че не са регистрирани никакви битки, известно е, че армията, която той събира, включва четирима уелски крале, които се събират в Уинчестър предипътуват до Мидландс, където към тях се присъединяват шестима датски графове.

Като част от нападателната група Ателстан успява да заграби шотландски добитък и да атакува шотландското крайбрежие, след което принуждава шотландците да се оттеглят, като по този начин Ателстан се завръща на юг като победител и с прясно придобита власт. Сега вече може да се нарече крал на всички останали крале на Британия.

С този престиж обаче се появява и недоволство, което скоро се проявява под формата на съюз, провокиран от шотландския крал Константин II, който през 937 г. планира своето отмъщение.

За обединените в опозиция бунтовници всичко щеше да се реши в Брунанбур.

Макар че точното място на тази битка остава неизвестно, известно е, че Ателстан, който е придружаван от своя полубрат Едмунд, успява да постигне решителна победа срещу Константин. Този триумф обаче има своята цена, тъй като и от двете страни има значителни загуби.

Въпреки това победата на Ателстан е много по-значима от една битка. Тя представлява личното постижение на Ателстан, който става първият цялостен владетел на англосаксонците.

Няколко години по-късно той умира на 27 октомври 939 г. в Глостър, оставяйки след себе си значително по-голямо кралство от това, което е наследил.

Понякога крал Ателстан се губи в учебниците по история и остава на заден план в сравнение с други значими владетели на ранносредновековна Британия, но кралската му власт и влиянието му върху англосаксонците не могат да бъдат подценявани.

Като първи крал-владетел, управляващ Англия, крал Ателстан не само придобива обширни територии, но и централизира властта си, въвежда правна реформа, укрепва монашеството и интегрира Англия на европейската сцена.

Поради тези и много други причини не е изненадващо, че Уилям от Малмсбъри, летописец от XII век, пише:

"никой по-справедлив или по-учен не е управлявал царството".

Може би пренебрегван от някои, крал Ателстан остава баща-основател на средновековна Англия и на кралствата, които изследва. Само времето ще покаже дали потомците му ще успеят да задържат тази власт.

Джесика Брейн е писателка на свободна практика, специализирана в областта на историята. Живее в Кент и е любителка на всичко историческо.