Произходът на традиционната морска песничка "Sailors' Sea Shanty" се е загубил във времето. Тя може да се проследи поне от средата на 1400 г. и произхожда от времето на старите търговски "високи" ветроходни кораби.

Шантавата песен беше просто работна песен, която гарантираше, че моряците, които се занимават с тежки ръчни задачи, като например тропане по калпака или вдигане на платната за отплаване, синхронизират индивидуалните си усилия, за да изпълнят ефективно общата си задача, т.е. просто се уверяват, че всеки моряк бута или дърпа точно по едно и също време.

Ключът към това е да се изпее всяка песен в ритъм.

Най-често имало соло певец, който водел песните, а екипажът се присъединявал към припева.

Макар че самото пеене на тези песни може да датира отпреди няколкостотин години, произходът на думата "shanty" е по-нов. В речниците може да се проследи само до около 1869 г., като има редица варианти на изписване на shanty, включително chantey и chanty. Съществуват и някои спорове относно действителното произхождение на думата shanty, като някои посочват френската дума "chanter", "даsing", а други предлагат английското "chant", което е синоним на религиозните грегориански песнопения.

За да стигнем до техническите подробности на тези моряшки песни, наистина има два основни варианта на шантата, известни като Capstan Shanty и Pulling Shanty.

Подобно на походните песни на онези войнишки момчета, "Capstan Shanty" се пеела, за да съпътства работата с равномерен ритъм, като например тропането по калпака, за да се вдигне тежката желязна котва. Без специални изисквания, освен да привлича вниманието на моряците - и разбира се, да ги забавлява -, почти всяка балада можела да бъде приета за тази цел, стига да е поднесена нанеобходимото темпо и за предпочитане с някаква "мръсна" инсинуация... "Farewell and Adieu to you, Ladies of Spain" може би е един известен пример.

В шантана за дърпане или за дълго влачене обаче се изискваше нещо по-специализирано, което да съпътства спазматичната и нередовна работа, свързана с вдигането на гредите или на платната. При подобна работа освен да се задържи вниманието на моряците, беше необходимо да се гарантира, че всички дърпат едновременно, с достатъчна междинна пауза, за да се възвърне новият хват.Обикновено този тип "призив и отговор" включва соло шантаджия, който пее куплета, а моряците се присъединяват към припева. Като пример ще използваме шантажа "Boney";

Shantyman: Бони беше воин,

Екипаж: Път, ей, я!

Shantyman: Воин и териер,

Екипаж: Jean-François

В отговора си на шантавия човек екипажът се събираше точно на последната сричка на всеки ред.

Без съмнение обаче основната атракция на всеки от шантаните е била да внася чувство за хумор и дух на забавление в тежките ръчни задачи, с които моряците са се сблъсквали всеки ден по време на дългите морски пътешествия. Казват, че да имаш добър шантан на борда е струвало няколко допълнителни ръце и като такъв този ценен актив често се е радвал на специални привилегии като по-леки задължения и /или може би допълнително количество ром.

С появата на тези нови параходи обаче се слага край на времето на високите кораби и на нуждата от работна ръка. И така, в началото на XX в. звуците на морските шантави песни се чуват рядко и са почти забравени, но благодарение на няколко известни личности, сред които и Сесил Джеймс Шарп (1859-1924 г.), ни е оставено наследство от повече от 200 работни песни на тези моряци.

Обикаляйки крайбрежните търговски градове и рибарските селища на страната, Шарп интервюира пенсионирани стари моряци и записва както думите, така и музиката на тези традиционни работнически песни в редица сборници, включително "English folk-chanteys : with pianoforte accompaniment, introduction and notes", публикуван за първи път през 1914 г.

В по-ново време тези песни оживяват всяко лято от групи от шантави хора, които изпълняват песни в морските пристанища (и кръчми) в цялата страна, за да запазят и споделят с другите тази важна част от нашето морско наследство.