Процесът на премахване на робството е дълъг и труден. Предприети са много стъпки за официално прекратяване на отвратителната практика, но според активистите приемането на Закона за търговията с роби на 25 март 1807 г. е важна стъпка в този процес.

В парламента на Обединеното кралство е приет Закон за премахване на търговията с роби, който забранява търговията с роби, но не и практикуването на робството в Британската империя.

Уилям Уилбърфорс

Много от известните участници в кампанията като Уилям Уилбърфорс възхваляват достойнствата на този акт, тъй като той се разглежда като победа за онези, които са се борили за каузата от дълго време.

След приемането на закона в парламента през 1807 г. обаче се появяват други ограничения, свързани с прилагането на такъв закон.

Беше ясно, че прекратяването на търговията с роби, която е осигурила на много хора огромно богатство, ще бъде трудна задача за изпълнение.

За да се постигне напредък, през следващата година е създадена ескадрила, известна като ескадрила "Западна Африка" (наричана още "превантивна ескадрила"), която ще се превърне в първа линия войници във войната срещу търговията с роби.

Новосформираната ескадра е съставена от членове на британския Кралски флот, натоварени със задачата да потискат търговията с роби, като патрулират по западноафриканското крайбрежие в търсене на нелегални търговци; на практика това е полиция в открито море.

Търговия с роби от Африка, 1500-1900 г. Автор: KuroNekoNiyah. Лицензирано под Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International license.

В първите години от основаването си тя е базирана в Портсмут. Ескадрилата обаче се оказва с недостатъчен персонал, неефективна, без напредък и неспособна да се справи с поставените пред нея задачи.

През първите няколко години на програмата за борба с робството не е даден достатъчен приоритет, тъй като Кралският флот е зает с Наполеоновите войни. В резултат на това в състава на ескадрата са изпратени само два кораба, което допринася за бавния старт.

Освен това при борбата с търговците на роби е необходимо да се вземат несигурни дипломатически решения, особено в контекста на продължаващите Наполеонови войни.

Докато за флота може би не е било проблем да се изправи срещу робски кораб, принадлежащ на вражеска нация, справянето с други, които са били съюзници на Англия във войната, се оказва малко по-трудно.

Най-вече най-старият съюзник на Англия и неин важен поддръжник във войната е Португалия, която е и един от най-големите търговци на роби. Следователно залогът е голям не само в открито море, но и в областта на дипломацията.

В крайна сметка, поради съюза си с Великобритания, Португалия се поддава на натиска и през 1810 г. подписва конвенция, която позволява на британски кораби да охраняват португалското корабоплаване.

Въпреки това, в рамките на тези условия Португалия все още ще може да търгува с роби, стига те да са от собствените ѝ колонии, като по този начин демонстрира бавния напредък и недостатъците, с които постоянно се сблъскват онези, които се осмеляват да оспорят дългогодишната и доходоносна практика на робството.

Въпреки това поражението на Наполеон при Ватерло през 1815 г. се оказва повратна точка, тъй като поражението на съперника означава, че британците могат да използват повече ресурси, за да ограничат дейността на търговците и да превърнат ескадрата в по-ефективна сила.

Комодор сър Джордж Ралф Колиър

През септември 1818 г. комодор сър Джордж Ралф Колиър е изпратен в Гвинейския залив с 36-оръдейния HMS Creole, придружен от пет други кораба. Той е първият комодор на Западноафриканската ескадра. Задачата му обаче се оказва голяма, тъй като от него се очаква да патрулира 3000 мили брегова линия само с шест кораба.

С приключването на Наполеоновите войни Робърт Стюарт, виконт Касълриг, министър на външните работи по това време, е подложен на натиск от страна на аболиционисти като Уилям Уилбърфорс да продължи да се стреми към прекратяване на търговията с роби.

На Първата мирна конференция в Париж през 1814 г. усилията на Кастълреаг са безрезултатни, но той постига по-голям успех на Виенския конгрес няколко месеца по-късно.

Макар че първоначално страни като Португалия, Испания и Франция се противопоставят на опитите му да подпише международно споразумение срещу робството, Виконт Касълриг в крайна сметка постига успех, тъй като конгресът завършва с ангажимент на подписалите го страни за премахване на търговията с роби.

Това, което започна със сдържаност, завърши с правно обвързващи ангажименти от страна на няколко държави, включително САЩ.

Това е важна стъпка, която показва как британската програма за премахване на робството, изпълнявана в открито море от Западноафриканската ескадра, започва да оказва влияние върху международното законодателство и по този начин проправя пътя за повече действия, макар и с по-бавни темпове, отколкото биха искали много аболиционисти.

Междувременно в морето преките преживявания бяха сурови и безмилостни.

За членовете на екипажа, служещи в ескадрата в Западна Африка, условията са трудни и са белязани от постоянни болести в резултат на тропически болести като жълта треска и малария, както и от злополуки или от ръцете на жестоки търговци на роби. Служенето по африканското крайбрежие е свързано с нездравословни условия; постоянните горещини, лошите санитарни условия и липсата на имунитет допринасят за високата смъртностна борда на тези кораби.

Освен това това изтощително преживяване се влошава от варварството, на което ставаме свидетели в морето.

До 1835 г. ескадрата можела да конфискува само корабите с роби на борда, поради което търговците на роби, които не искали да бъдат глобявани и залавяни, просто хвърляли пленниците си в морето.

Изхвърляне на роби зад борда от неидентифициран кораб за роби, 1832 г.

Примерите за подобни преживявания бяха широко разпространени и бяха отбелязани от един офицер, който коментира количеството акули в резултат на масово изхвърляне на хора зад борда.

Подобни сцени на варварство са били трудни за възприемане дори от чувствителните хора на XIX век, както показва комодор сър Джордж Колиър, който отбелязва, че "нито едно описание, което бих могъл да дам, не би могло да предаде истинска картина на подлостта и жестокостта му". За тези, които са били на фронтовата линия на тази война срещу робството, картините на трудности и човешки трагедии са били непосилни.

В юридически план обаче скоро се осъзнава, че е необходимо да се създаде система за съдебно преследване на лицата, заловени в притежание на роби. Затова през 1807 г. във Фрийтаун, Сиера Леоне, е създаден Вицеадмиралски съд. Само десет години по-късно той е заменен от Съд на смесените комисии, в който участват служители от други европейски държави като Холандия, Португалия и Испания, коитоще работят заедно с британските си сънародници.

Фрийтаун се превръща в епицентър на операцията, като Кралският флот създава там военноморска станция през 1819 г. Именно тук много от освободените от ескадрата роби избират да се установят, вместо да изтърпяват тежките пътувания навътре в сушата до родните си места и да се страхуват, че ще бъдат заловени. Някои от тях са наети за чираци в Кралския флот или в Западноиндийския полк.

Ескадрата обаче е изправена пред нови предизвикателства, особено когато търговците на роби, които искат да избегнат залавянето, започват да използват още по-бързи кораби.

В отговор Кралският флот приема също толкова бързи кораби, като един от тях се оказва изключително успешен. Този кораб се нарича HMS Black Joke (бивш кораб за роби) и за една година успява да залови единадесет търговци на роби.

HMS Black Joke стреля по испанския робовладелец El Almirante

През следващите десетилетия техниките и оборудването непрекъснато се усъвършенстват, което позволява на Кралския флот да затвърди предимството си, особено с използването на параходи с гребла, които му дават възможност да патрулира по реки и в по-плитки води. Към средата на века се използват около двадесет и пет парахода с гребла и екипаж от около 2000 души.

Тази военноморска операция създава международен натиск, който принуждава другите държави да им дадат правото да претърсват корабите им. През следващите десетилетия ескадрата ще отговаря за пресичането на търговията с роби в много региони - от Северна Африка до Индийския океан.

Допълнителна помощ идва и от Съединените щати, които добавят военноморска мощ към ескадрата в Западна Африка.

Смята се, че до 1860 г. ескадрата е заловила около 1600 кораба през годините на функционирането ѝ. Седем години по-късно ескадрата е включена в Станцията на нос Добра надежда.

Макар че задачата за пълното премахване на робството е огромна, през почти шестдесетте години на своята дейност Западноафриканската ескадра успява да спре и прекъсне търговията с роби.

В резултат на това са заловени около 6-10 % от корабите с роби и са освободени около 150 000 африканци. Освен това въвеждането на ескадрата оказва положително въздействие, като насърчава други държави да последват примера ѝ и впоследствие се приемат закони срещу робството. Дипломатическият натиск предотвратява изпращането на още няколкостотин хиляди души от Африка.

Тя също така помогна да се повлияе на общественото мнение с честите статии във вестниците, в които се описваха инцидентите в морето, както и с изображенията в изкуството. Широката общественост можеше да види от първа ръка въздействието и значението на морските маневри в борбата с тази ужасна търговия.

Западноафриканският ескадрон е една малка глава от много по-мащабната борба на човечеството като цяло за прекратяване на варварството на робството и за отправяне на посланието "хората преди печалбата".

Екипажът на ледоразбивача HMS Protector отдава почит на хилядите моряци от Западноафриканската ескадра, които са помогнали да се сложи край на търговията с роби, Света Елена, 2021 г. Снимка с любезното съгласие на Кралския флот

Света Елена е малка британска отвъдморска територия, разположена в южната част на Атлантическия океан, която е изиграла решаваща роля в борбата срещу робството. От 1840 г. в продължение на около 30 години капитаните и екипажите на кораби с роби, заловени от ескадрата на Западна Африка, са били отвеждани на Света Елена, за да бъдат съдени от вицеадмиралския съд. Освободените роби, известни като "освободени африканци", са получили разрешение да се установятМного от робите обаче са страдали ужасно по време на пътуването си и повечето от загиналите са погребани в долината Рупърт близо до Джеймстаун.

Кралските военноморски сили също плащат много скъпо: на всеки девет освободени роби загива по един моряк. Те умират или по време на бой, или от болести. Сред загубените кораби е и десеторъдейният шлеп HMS Waterwitch, който 21 години преследва кораби с роби, докато един от робовладелците не го потопява през 1861 г. Паметникът на HMS Waterwitch се намира в градините на замъка на острова.

На 20 октомври 2021 г. екипажът на ледохода HMS Protector се присъедини към лидерите на Света Елена в служба на възпоменание и благодарност за мъжете от ескадрата в Западна Африка и освободените от тях роби.

Командир Том Боекс полага венец на паметника на моряците, загинали на борда на HMS Waterwitch. Снимка с любезното разрешение на Кралския флот

Командир Том Боекс, изпълнителен офицер на HMS Protector, похвали жителите на острова за това, че са посрещнали и се грижили за освободените роби, кацнали на остров Света Елена, с голям личен риск, предвид високите нива на болести. Той каза, че мъжете и корабите от Западноафриканската ескадра заслужават почит и възпоменание, също както Нелсън, HMS Victory и други по-известни съвременници, които са били изправени пред същата опасност "в преследване наза по-добро общество и свят".

Джесика Брейн е писателка на свободна практика, специализирана в областта на историята. Живее в Кент и е любителка на всичко историческо.