Годината е 1797 г. Изминава повече от година, откакто испанците преминават на тяхна страна и се присъединяват към французите, като по този начин сериозно превъзхождат по численост британските сили в Средиземно море. Вследствие на това първият сейлър на адмиралтейството Джордж Спенсър решава, че присъствието на Кралския флот както в Ламанша, така и в Средиземно море вече не е жизнеспособно.Уважаваният Джон Джервис, наричан с обич "Стария Джарви", трябваше да командва бойните кораби, разположени в Гибралтар. Неговата задача беше да откаже испанския флот от достъп до Атлантическия океан, където той можеше да сее хаос в сътрудничество с френските си съюзници.

Отново се повтаряше същата история: врагът на Великобритания си беше поставил за цел да нахлуе на островите. Те почти успяха да го направят през декември 1796 г., ако не беше лошото време и намесата на капитан Едуард Пелю. Британският обществен морал никога не е бил толкова нисък. Така стратегически съображения, както и необходимостта да се облекчи настроението на сънародниците му, изпълниха адмиралТази възможност се появи, когато на хоризонта се появи не кой да е, а Хорацио Нелсън, който донесе новината, че испанският флот е в открито море и най-вероятно се движи към Кадис. Адмиралът веднага вдигна котва, за да се изправи срещу врага си. Всъщност адмирал дон Хосе де Кордоба беше сформирал ескортираща група от около 23 линейни кораба, за даконвой от испански товарни кораби, превозващи скъпоценен живак от американските колонии.

Адмирал сър Джон Джервис

В мъгливата сутрин на 14 февруари Джервис на флагманския си кораб HMS Victory забелязва огромния вражески флот, който изглежда като "гръмотевични кораби, които се извисяват като Бийчи Хед в мъгла", както се изразява един офицер от Кралския флот. В 10:57 ч. адмиралът нарежда на корабите си да "образуват удобна бойна линия". Дисциплината и скоростта, с които британците изпълняват тази маневра, озадачават испанците, които се мъчат дада организират свои собствени кораби.

Това, което последва, беше свидетелство за лошото състояние на флота на дон Хосе. Неспособни да повторят британските, испанските бойни кораби безнадеждно се разминаваха в две нестройни формации. Пролуката между тези две групи се представи на Джервис като дар, изпратен от небето. В 11:26 ч. адмиралът даде сигнал "да се премине през линията на противника". Специална заслуга има контраадмирал Томас Трубридж, който продължи да натискавъпреки опасността от фатален сблъсък, да откъсне от тила испанския авангард, командван от Хоакин Морено. Когато първият му лейтенант го предупредил за опасността, Трубридж отвърнал: "Не мога да помогна, Грифитс, нека най-слабият се отбранява!"

Малко след това корабите на Джервис заградиха един по един испанския ариергард в подветрената страна, докато ги подминаваха. В 12:08 ч. корабите на Негово Величество се насочиха организирано един след друг, за да преследват основната бойна група на доновете на север. След като първите пет бойни кораба подминаха ескадрата на Морено, испанският тил започна да контраатакува Джервис. Вследствие на това британският основен боен флот беше застрашен отсе изолира от авангарда на Трубридж, който бавно наближаваше многобройните кораби на дон Хосе де Кордоба.

Британският адмирал бързо подаде сигнал на корабите отзад - под командването на контраадмирал Чарлз Томпсън - да разкъсат строя и да завият на запад, директно към врага. Цялото сражение зависеше от успеха на тази маневра. Не само че предните пет кораба на Трубридж бяха сериозно превъзхождани по численост, но освен това изглеждаше, че "Дон Хосе" трябва да поддържа източен курс, за дасреща с ескадрата на Морено.

Ако испанският адмирал успееше да събере цялата си сила, това числено превъзходство можеше да се окаже катастрофално за британците. Освен това лошата видимост доведе до още един проблем: Томпсън така и не получи сигнала от флага на Джервис. Това обаче беше точно онази ситуация, за която британският адмирал беше обучил офицерите си: когато тактиката и комуникацията се провалят, доинициативата на командирите да спасят положението. Подобен подход към морските сражения е бил напълно неортодоксален по онова време. Кралският флот наистина се е превърнал във формалистична институция, обсебена от тактиката.

Разгръщането на флота в битката при нос Сейнт Винсент е около 12:30 ч.

Ситуация около 13:05 ч.

Нелсън в своя HMS Captain усеща, че нещо е напълно нередно. Той взема нещата в свои ръце и без да се съобразява със сигнала на адмирала, се отделя от линията и се насочва на запад, за да помогне на Трубридж. Това движение подпечатва съдбата на Нелсън да се превърне в любимец на Кралския флот и в национален герой на Великобритания. Като самотен вълк той се насочва към доновете, докато останалитена тила все още се съмняваше каква следваща стъпка трябва да се предприеме.

След известно време обаче ариергардът последва примера им и пое курс към Кордоба. Дотогава превъзхождащият го по численост HMS Captain бе подложен на тежък удар от испанците, като по-голямата част от такелажа му, както и колелото му, бяха разстреляни на парчета. Но участието му в битката несъмнено обърна хода на събитията. Нелсън успя да отклони вниманието на Кордоба от обединението с Морено и да даде наостаналата част от флота на Джервис да има необходимото време да настигне и да се включи в битката. ]

Кътбърт Колингууд, командващ HMS Excellent, впоследствие ще изиграе ключова роля в следващата фаза на битката. Опустошителните бронебойни удари на Колингууд първо принуждават "Сар Исидро" (74) да свали цветовете ѝ. След това той отива по-нагоре по линията, за да облекчи Нелсън, като се позиционира между HMS Captain и неговите противници - "Сан Николас" и "Сан Хосе".

Пушечните сачми на Отличен пронизват корпусите и на двата кораба, тъй като "... не се допирахме до бордовете, но между нас можеше да се постави бод, така че изстрелът ни премина и през двата кораба." Обезпокоените испанци дори се сблъскват и се заплитат. По този начин Колингууд подготвя сцената за вероятно най-забележителния епизод от битката: така нареченият "Патентен мостик за качване на първа степен" на Нелсън.

Тъй като корабът му бил напълно без рулеви, Нелсън осъзнал, че вече не е подходящ да се противопостави на испанците по обичайния начин с помощта на широки бордове. Той заповядал капитанът да се блъсне в "Сан Николас", за да се качи на борда ѝ. Харизматичният комодор повел атаката, качил се на борда на вражеския кораб и извикал: "Смърт или слава!". Той бързо пресрещнал изтощените испанци ивпоследствие си пробива път в съседния Сан Хосе.

По този начин той буквално използва един вражески кораб като мост, за да превземе друг. За първи път от 1513 г. насам офицер с толкова висок ранг лично ръководи абордаж. С този акт на доблест Нелсън си осигурява достойно място в сърцата на своите сънародници. За съжаление, той твърде често е засенчвал доблестта и приноса на други кораби и техните водачи, като напримерКолингууд, Трубридж и Саумарес.

HMS Captain превзема Сан Николас и Сан Йозеф от Nicholas Pocock

Дон Хосе де Кордоба най-накрая приема, че е победен от британското мореплаване, и се оттегля. Битката приключва. Джервис пленява 4 испански линейни кораба. По време на битката около 250 испански моряци губят живота си, а други 3000 стават военнопленници. По-важното е, че испанците се оттеглят в Кадис, където Джервис ще ги блокира през следващите години, като по този начин осигуряваОсвен това битката при нос Сейнт Винсент дава на Великобритания така необходимия тласък на морала. За постиженията си "Старият Джарви" е произведен в барон Джервис от Меафорд и граф Сейнт Винсент, а Нелсън е посветен в рицарство като член на Ордена на Банята.

Оливие Гусенс е магистър по история на древността в Католическия университет в Лувен, Белгия, като в момента се занимава с политическа история на елинизма. Друга област на интересите му е британската морска история.