Марджери Кемп трябва да е била доста забележителна по поклонническите маршрути на средновековна Европа: омъжена жена, облечена в бяло, която плаче непрестанно и се среща с някои от най-великите религиозни фигури на своето време. Тя ни оставя разкази за живота си на мистик под формата на автобиографията си "Книгата". Този труд ни дава представа за начина, по който тя е гледала надушевните й терзания като изпитание, изпратено й от Бога, и кара съвременните читатели да се замислят за границата между мистицизма и лудостта.

Средновековно поклонничество

Марджери Кемп е родена в Бишъпс Лин (сега известен като Кингс Лин) около 1373 г. Тя произхожда от семейство на богати търговци, а баща ѝ е влиятелен член на общността.

На двадесетгодишна възраст се омъжва за Джон Кемпе - друг уважаван жител на града, макар че според нея не е гражданин, отговарящ на стандартите на семейството ѝ. Скоро след брака си забременява и след раждането на първото си дете преживява период на душевни терзания, които завършват с видение на Христос.

Скоро след това бизнесът на Марджери се проваля и тя започва да се обръща все повече към религията. В този момент тя придобива много от чертите, които днес свързваме с нея - неумолим плач, видения и желание да води целомъдрен живот.

Едва на по-късен етап от живота си - след поклонническо пътуване до Светите земи, многократни арести за ерес и поне четиринадесет бременности - Марджери решава да напише "Книгата". Тя често се смята за най-стария пример за автобиография на английски език и наистина не е написана от самата Марджери, а е диктувана - като повечето жени по онова време тя е неграмотна.

За съвременния читател може да бъде изкушаващо да разглежда преживяванията на Марджери през призмата на съвременното ни разбиране за психично заболяване и да отхвърли нейните преживявания като преживявания на човек, страдащ от "лудост" в свят, в който не е имало начин да се разбере това. Този едноизмерен поглед обаче лишава читателя от възможността да изследва какво са означавали религията, мистицизмът и лудостта за онезиживот през Средновековието.

Маргери разказва, че душевните ѝ терзания започват след раждането на първото ѝ дете. Това може да означава, че е страдала от следродилна психоза - рядко, но тежко психично заболяване, което се появява за първи път след раждането на дете.

Всъщност много елементи от разказа на Маргери съвпадат със симптомите на следродилната психоза. Маргери описва ужасяващи видения на огнедишащи демони, които я подтикват да отнеме живота си. Тя разказва как разкъсва плътта си, оставяйки доживотен белег на китката си. Тя вижда и Христос, който я спасява от тези демони и ѝ дава утеха. В днешно време това би било описано катокато халюцинации - възприемане на гледка, звук или миризма, които не съществуват.

Друга често срещана черта на следродилната психоза е плачливостта. Плачливостта е една от "запазените марки" на Марджери. Тя разказва истории за неконтролируеми пристъпи на плач, които ѝ създават неприятности - съседите ѝ я обвиняват, че плаче, за да привлече внимание, а плачът ѝ води до търкания със спътниците ѝ по време на поклоннически пътувания.

Заблудите могат да бъдат друг симптом на следродилната психоза. Заблудата е силно поддържана мисъл или убеждение, които не съответстват на социалните или културните норми на човека. Дали Марджери Кемп е имала заблуди? Няма съмнение, че виденията на Христос, който ви говори, биха се считали за заблуда в днешното западно общество.

Това обаче не е така през XIV в. Марджери е една от няколкото забележителни жени мистици през късното Средновековие. Най-известният пример по онова време е Света Бриджит Шведска - благородничка, която след смъртта на съпруга си посвещава живота си на това да стане ясновидка и поклонничка.

Откровенията на Света Бриджит Шведска, XV в.

Като се има предвид, че преживяванията на Марджери съвпадат с тези на други хора в съвременното общество, трудно е да се каже, че това са заблуди - те са вяра, съответстваща на социалните норми на деня.

Макар че Марджери може би не е била единствена в опита си с мистицизма, тя е била достатъчно уникална, за да предизвика безпокойство в Църквата, че е лоларда (ранна форма на протопротестант), въпреки че всеки път, когато е имала сблъсък с Църквата, е успявала да ги убеди, че това не е така. Ясно е обаче, че жена, която твърди, че е имала видения на Христос и се е впуснала впоклоннически пътувания е достатъчно необичайно, за да събуди подозрение у тогавашните духовници.

От своя страна Марджери прекарва много време в притеснения, че виденията ѝ може да са изпратени от демони, а не от Бога, и търси съвети от религиозни личности, включително от Джулиана от Норич (известна котвеница от този период). Въпреки това в нито един момент тя не изглежда да се замисля, че виденията ѝ може да са резултат от психично заболяване.духовни страдания, може би страхът, че виденията й може да са били с демоничен произход, е бил начинът на Марджери да изрази тази мисъл.

Изображение на демони от XV в., неизвестен автор

Когато разглеждаме контекста, в който Марджери би възприела своя опит в мистицизма, е от съществено значение да си спомним ролята на Църквата в средновековното общество. Установяването на средновековната църква е било мощно до степен, почти непонятна за съвременния читател. Свещениците и други религиозни фигури са имали власт, равна на тази на светските владетели, и така, ако свещениците са били убедени, че Марджеривиденията идват от Бога, това щеше да се разглежда като неоспорим факт.

Освен това през Средновековието е имало силна вяра, че Бог е пряка сила във всекидневния живот - например, когато чумата за първи път пада по бреговете на Англия, обществото е приемало, че това е Божията воля. За разлика от това, когато испанският грип обхваща Европа през 1918 г., за обяснение на разпространението на болестта се използва "теорията за зародишите", вместо духовно обяснение.много е възможно Марджери наистина никога да не е смятала, че тези видения са нещо различно от религиозно преживяване.

Книгата на Марджери е увлекателно четиво по много причини. Тя позволява на читателя да надникне в ежедневието на една "обикновена" жена от това време - обикновена, доколкото Марджери не е родена в благородническо семейство. Рядко се чува женски глас в този период, но думите на Марджери звучат силно и ясно, макар да са написани от чужда ръка.безкористно и брутално честно, което кара читателя да се почувства съпричастен към историята на Марджери.

Въпреки това книгата може да се окаже проблематична за разбиране от съвременните читатели. Може да е много трудно да направим крачка встрани от съвременните ни представи за психично здраве и да се потопим в средновековния опит на безспорно приемане на мистицизма.

В крайна сметка, повече от шестстотин години след като Маргери за първи път документира живота си, няма значение каква е истинската причина за преживяването ѝ. Важен е начинът, по който тя и обществото около нея интерпретират преживяването ѝ, и начинът, по който това може да помогне на съвременния читател да разбере възприятията за религията и здравето през този период.

От Люси Джонстън, лекар, работещ в Глазгоу. Имам специален интерес към историята и историческите интерпретации на болестите, особено през средновековния период.